Тайните на вековете: Легенди и предания за имената на Курило, Кумарица, Славовци и Гниляне
Имената на кварталите и селищата, които днес съставляват град Нови Искър, носят в себе си вековна памет. Зад всяко едно от тях стоят красиви народни предания, исторически съвпадения и легенди, предавани от поколение на поколение.
Курило: От Св. Иван Рилски до руския генерал и пушещите въглища
Днешният квартал „Курило“ пази няколко коренно различни, но еднакво вълнуващи версии за своя произход:
-
- Следата на Св. Иван Рилски: Знае се, че до началото на XIX век селището е носело името Скрино. Тъй като това име съвпада напълно с родното село на най-големия български светец – преподобния Св. Иван Рилски Чудотворец, съществува силно местно предание, че именно тук, край Искърското дефиле, е роден светецът.
- Благодарност към ген. Курило (1829 г.): Най-разпространената историческа версия разказва, че старото име Скрино е заменено с Курило по време на Руско-турската война от 1828–1829 г. Руският генерал Дибич-Забалкански, напредвайки към Одрин, преминава през селото. Той оставя тук своя началник-щаб – генерал Курило, с малък гарнизон, който да извършва разузнаване и да осигурява тила на армията. Руските войници изграждат стабилни постройки за нуждите си, а при изтеглянето си генералът ги дарява на местното население. В знак на голяма признателност, селяните прекръстват селото на негово име.
- Пушещият занаят („Кури“): В книгата си „Курило и курилци” Васил Димитров цитира проучванията на краеведа Вельо Велев. Според него името произлиза от старобългарския глагол „кури“ (дими, пуши). Основен поминък на местните е бил въглищарството – те са правели дървени въглища в т.нар. „живи клади“. Поради това околността постоянно е тънела в дим („курила“ е) и така селището получило името си.
- Завоят на реката („Колело“): Друга народна легенда гласи, че името произлиза от думата „курило“, която в местния диалект означава колело или голям завой. Така хората наричали специфичния объл завой, който река Искър прави, точно когато напуска границите на селището.
Кумарица и Славовци: Братската славянска споделеност
Едно от най-красивите и емоционални предания ни връща далеч назад във времето на ранното средновековие и заселването на славяните в Софийското поле:
-
- Легендата за старейшината Кумарич: Първите заселници в района били славянски племена. Водени от своя авторитетен старейшина на име Кумарич, те пътували с цел да достигнат и се установят в пределите на укрепения град Сердика. Когато спрели за почивка и нощувка в днешното землище на града, старейшината вече бил тежко болен и не доживял утрото. Всички го оплакали с дълбока скръб. Неговият роден брат, който поел лидерството на племето, решил да не продължава пътя. В памет на своя починал брат той основал селище на това място и го нарекъл Кумарица.
- Родоначалникът Славе: Скоро след установяването, един от големите славянски родове решил да се отдели и да потърси самостоятелност. Те се преместили малко по-встрани от основното ядро и създали по-малко сателитно селище. Нарекли го Славовци, в чест на своя обичан родоначалник Славе.
Гниляне: Наследството на праисторическото езеро
За разлика от останалите, името на квартал „Гниляне“ има по-скоро практичен и природен произход, свързан с геологията на Софийското поле:
-
- Тайните на земните недра: Произходът на името по всяка вероятност се свързва с наличието на специфични гниещи органични вещества под земята. В праисторически времена Софийското поле е било огромно сладководно езеро. След неговото постепенно пресъхване, на мястото, където по-късно възниква селото, са останали дебели пластове от гниещи езерни утайки, превърнали се в богати на минерали сиви и цветни глини (гнила земя). Оттам дошло и наименованието Гниляне.
