Разказано от очевидец
Истинският облик на ТЕЦ „Курило“ през 30-те години
Представете си усамотената сграда в средата на чистото, празно Софийско поле. Челната фасада посреща погледа със своята строга, гладка сива мазилка. Отстрани и отзад изпъква перфектната гола червена тухла, а над нея блести чисто новият покрив, покрит с наситено червените, качествени видински керемиди с улеи.
- Все още ги няма къщите и по-късните заводи.Има само чиста инженерна геометрия, оградена от природата, и новопостроените кокетни белгийски блокчета не далеч от строежа, които тогава са били архитектурно чудо за района.
- Докато отвън сградата е изглеждала индустриално и монолитно, отвътре тя е била истинска катедрала на прогреса. През високите прозорци с цветни стъклописи слънцето е хвърляло пъстри лъчи върху разноцветната мозайка от теракотени плочки на пода. Машините, боядисани в свежи цветове, са светели от чистота – без нито едно петънце масло или прах.
- Монументална индустриална постройка с ясно изразен фронтон (заоблен триъгълен завършек на покрива), проектирана в стила на ранния индустриален модернизъм. Вертикалните линии на прозорците подчертават височината на машинната зала.
- Перфектно измазана със строга, гладка циментово-сива мазилка, без никакви пукнатини, петна или ерозия от времето. Мазилката улавя слънчевата светлина и контрастира ярко с природата наоколо.
- Огънати в топъл нюанс на чиста, гола червена тухла. Всяка тухла е идеално подредена, с остри и прецизни фуги, показващи майсторство в зидарията.
- Покривът е напълно завършен, без липсващи елементи. Покрит е с чисто нови, плътни и здрави видински марсилски керемиди с улеи, които греят в дълбок керемидено-червен цвят под небето.
- Големи, високи фабрични прозорци със здрави черни метални рамки. Всички стъкла са цели и искрящо чисти. На места се забелязват дискретни цветни стъкла (стъклописи), които загатват за интериора.
- Всички съвременни къщи, складове, постройки, бурени и саморасла растителност са напълно премахнати. Централата се намира насред абсолютно празно, плоско и тихо Софийско поле.
- Единственото нещо около сградата е чист павиран и чакълиран технологичен плац, ограден с кокетна ограда. Отстрани се вижда новопостроената енергоразпределителна сграда.
- Високите комини се издигат гордо към небето. От тях излиза равномерен, лек и контролиран стълб от производствена пара, символ на кипящия живот и електрическото сърце, което захранва София.
- Вътре е чисто като в аптека. Машините и турбините са боядисани в свежи, светло зелени цветове, а подът блести с разноцветната си теракотена мозайка, върху която слънчевата светлина пада магически през стъклописите на прозорците.
Този спомен запечатва момента, в който ТЕЦ „Курило“ не е просто руина, а най-модерният, чист и красив индустриален паметник на България!
Денят на официалното откриване: ТЕЦ „Курило“, 1928 година
Представете си един слънчев, празничен ден през есента на 1928 г. Тишината на Софийското поле е нарушена от необичайно оживление. Прашният път от София е изравнен и утъпан, а около чисто новия индустриален колос е построен празничен дървен подиум, украсен с български трибагреници и венци от горски цветя.
1. Пристигането на Цар Борис III и официалните гости
В центъра на плаца пред сивата измазана фасада спира отворен царски автомобил. От него излиза цар Борис III – облечен в елегантен, но скромен военен мундир, с неизменната си сърдечна усмивка. Посреща го ръководството на белгийското „Електрическо дружество в България“ – господа с изискани черни костюми, цилиндри и папийонки, пристигнали специално от Брюксел.
Наоколо са се събрали Министри от правителството, висши софийски чиновници и столични инженери и селяните от Курило и съседните села – шопи в традиционни бели бечви, народни носии и калпаци, които гледат огромната постройка с истинско страхопочитание.
Пред официалния вход е разпъната маса с красива везана покривка. Местният свещеник в празнични златни одежди отслужва тържествен водосвет за здраве и успех на централата. Белгийският директор държи реч на френски език, превеждана на висок глас, в която благодари на българските майстори зидари, построили този технологичен колос само за една година!
Цар Борис III прерязва трибагрената лента под бурните аплодисменти на насъбралото се множество.
Царят и белгийските инженери влизат в машинната зала. Контрастът е поразителен: слънцето преминава през цветните стъклописи на високите прозорци и хвърля сини, червени и златни отблясъци върху перфектно подредената теракотена мозайка на пода. Всичко блести от чистота.
.Цар Борис III лично застава пред командното табло и под напътствията на главния инженер завърта символичния златен ключ на централата
- Мощните турбини започват да се въртят с нисък, мощен и чист тътен.
- Всички контролни лампи по таблата светват.
- Отвън, над чисто новите видински керемиди, от високия комин излиза първият бял стълб пара – сърцето на ТЕЦ „Курило“ забива, за да даде светлина на столицата София!
След официалната част, белгийците дават голям обяд за гостите, а за работниците и местните хора на ливадите в полето са изнесени бурета с вино и безплатна храна. Гайди и тъпани огласят района, извива се голямо хоро, а на заден план гордо се издига най-модерната централа в България – чиста, геометрична и величествена.
Архитектурният шок: Западна Европа насред Искърското дефиле
Когато белгийските инженери от „Compagnie Générale d’Electricité“ пристигат, те заварват Курило като типично шопско село – кални улици, едноетажни кирпичени или каменни къщи с дворове за животни. И изведнъж, точно срещу гарата, изниква нещо невиждано: спретнати, двуетажни блокчета с подчертан западноевропейски (фламандски) индустриален стил.
- Червената тухла и пищните покриви. За разлика от българските къщи, тези сгради са имали характерните за Белгия и Нидерландия стръмни, островърхи покриви (за да не се задържа сняг) и специфична зидария. Прозорците са били големи, за да влиза максимално много светлина – нещо неприсъщо за тогавашните ни тъмни селски стаи.
- Градско планиране в миниатюра Белгийците не просто строят сгради, те правят първия планиран „микроквартал“ в района. Блокчетата са били подредени в перфектна линия, с оформени зелени площи наоколо, пешеходни алеи и ограждения. Това е било истинско парченце от Брюксел или Антверпен, пренесено край брега на Искър.
Луксът вътре: Бани и тоалетни през 1928 година!
За да разбереш защо тези блокчета са били сензация, трябва да си представим бита на хората тогава. През 1928 г. в българските села (а и в много градове) външната тоалетна на двора е абсолютен стандарт.
Белгийските блокчета са проектирани с модерни бани и тоалетни вътре в самите жилища. За местните жители това е изглеждало като чиста научна фантастика.
Докато цяла България все още се свети с газени лампи и се топли на дърва в огнището, в тези блокчета има постоянно електричество (директно от централата) и модерни за времето си отоплителни системи.
Животът на „първа линия“ срещу гарата
Изборът на мястото – точно срещу гара Курило – е чиста инженерна логика, но и въпрос на престиж.
Жп линията е била „информационната магистрала“ на епохата. Белгийските специалисти са контролирали всичко с един поглед. От прозорците си те са виждали коловозите, по които денонощно са пристигали композициите с въглища и материали. Сутрин белгийците са излизали с костюми, с шапки тип „бомбе“ , пиели са кафето си, гледайки гарата, и са отивали пеш до централата по специално изграден път.
Днес, макар и променени от времето, овехтели или преустроени, тези блокчета все още носят онзи специфичен, по-различен силует, който напомня, че тук е започнала модерната индустриална история на София.
Представи си гледката през 1928 г. – Едно поле ,от една страна е гарата а точно срещу тях, в перфектна линия, се издигат масивните двуетажни блокчета с големи прозорци, тераси, вътрешни бани и поддържани алеи.
Тези блокчета на практика доказват, че районът около гарата вече не е просто спирка по линията, а се превръща в модерно индустриално предградие. Именно техният блясък и строежът на ТЕЦ-а привличат стотици работници от цялата страна. Новите заселници идват предимно от балкана и започват да купуват земи и да строят къщите си около този гаров център, което постепенно разраства селището до мащабите, които познаваме днес.
Царската история на Курило е като извадена от роман – комбинация от романтизъм, любов към природата и чиста страст към техниката. Цар Фердинанд и неговият син, цар Борис III, оставят дълбока следа в този район, превръщайки го в свое уединено убежище и в лична лаборатория за модернизация.
Цар Фердинанд и Птичият рай в разливите на Искър
Всичко започва с Фердинанд. Той е бил световно признат орнитолог и ботаник (член на Германското орнитологично дружество). Когато се прекарва жп линията през дефилето, царят редовно пътува по нея и забелязва нещо уникално: блатата и разливите на река Искър около Курило са ключова спирка на мигриращите птици по пътя им на юг.
- Ловният павилион: За разлика от официалните резиденции, тук Фердинанд купува земи и издига малка, кокетна ловна къща (павилион). Тя не е била палат, а по-скоро база за научни наблюдения и уединен лов на водоплаващ дивеч.
- Ботаническата следа: Около павилиона царят разпорежда засаждането на екзотични дървета, пренесени от чужбина. Местните хора дълго след това разказват как „Старият цар“ е прекарвал часове с бинокъл в ръка край тръстиките, газейки в калта с високи ботуши, за да описва редки птици.
Машинистът с корона: Цар Борис III на гара Курило
Ако Фердинанд е обичал природата на Курило, то синът му цар Борис III се влюбва в неговия индустриален пулс. Борис III е легендарен с две неща: скромността си и страстта си към локомотивите. Той държи официален изпит и получава правоспособност за локомотивен машинист първа класа.
Гара Курило се превръща в едно от любимите му места в България по няколко причини:
Борис III редовно е управлявал парните локомотиви по линията София–Роман. Местните железничари на гара Курило неведнъж са оставали със зяпнали уста, когато от кабината на спиращия влак слиза висок, слаб мъж, облечен в работнически гащеризон, с цапано с въглищен прах лице. Той е поздравявал гаровия персонал, сядал е да пие чай с тях в автентичната чакалня и е обсъждал техническите детайли на машините като равен с равни. Когато ТЕЦ „Курило“ е завършен от белгийците, Борис III пристига официално с царския влак. Този път е в официална униформа. На откриването през 1928 г. той лично прерязва лентата на централата. От прозорците на „белгийски блокчета“ в полето, белгийските инженери са наблюдавали как българският монарх пресича линията, за да даде старт на най-модерното енергийно съоръжение в държавата му.
Царските чифлици и шопите
Борис III наследява имотите на баща си в района и често отсяда в Курило, за да избяга от напрежението в София. Той е обичал да се разхожда напълно сам, без охрана, из полето между гарата и реката.
Има десетки анекдоти за това как царят среща местни шопи, които пасат добитък или орат нивите „между линията и полето“. Понеже е бил облечен съвсем обикновено, селяните често не го разпознавали и започвали да му се оплакват от… „оня в София“ (демек от самия него или от правителството). Борис ги изслушвал с усмивка, кимал одобрително, черпел ги с тютюн и чак на тръгване те разбирали, че са си хортували с царя.
Районът около гарата е бил за царското семейство перфектната симбиоза – от едната страна дивата природа на Искър, която Фердинанд е обожавал, а от другата – пуфтящите машини и ТЕЦ-ът, които са карали сърцето на Борис III да бие по-бързо.
