Някъде там, сред прохладата на Бойковец, времето е спряло в едно вечно, слънчево лято.

Представете си само: годината е 1975-а или 1976-а. Няма мобилни телефони, няма интернет, а целият свят се побира в куфара под леглото на лагера. Сутрините започват с гласа на лагерната тръба и мирис на планинска роса, а дните преливат в безкрайни походи, строяване и игри на „Стражари и апаши“ и тайни планове за вечерната проверка.

Онези чисти, искрени усмивки, които само детството познава… Това сме ние, учениците от 170 ОУ „Васил Левски“ – с. Курило, заедно с персонала, запечатани в един кадър.

Това не е просто стара групова снимка. Това е машина на времето за едно поколение, което знаеше как се играе до късно, как ни стигаше и само една филия с лютеница, как се създават приятелства. Спомен за лагерния огън, под чиито искри се раждаха първите трепети, и за заминаващите си автобуси, в които винаги се ронеха сълзи, защото никой не искаше лятото да свършва.