Ловните стъпки на цар Борис III в Курило
Забравената история
Малцина от по-младите жители на град Нови Искър знаят, че някогашните гъсти гори над днешния квартал Курило са били любимо място за отдих и лов на цар Борис III. Известен със своята огромна страст към българската природа, монархът често е заменял официалния протокол в София със спокойствието на Искърското дефиле. [1, 2, 3]
Къде точно са се намирали царските заслони?
Ловните сглобяеми павилиони и заслони на царя са били разположени на север от селото (днес кв. Курило), по посока на местността Ралча. Основна отправна точка за царските ловни дружинки е бил живописният Люляков дол – красив дол, който започва малко над река Искър и по това време е бил изцяло обрасъл с див люляк. [1, 2]
Мястото е избрано стратегически:
- Близост до железопътната линия: Цар Борис III, който сам е управлявал локомотиви, често е пътувал с влак по Искърското дефиле. Слизал е на гара Курило, откъдето пеша или с коне е достигал ловните територии.
- Богат дивеч: Горите над Курило и съседните села Локорско и Кътина са предлагали отлични условия за лов на птици и дребен дивеч. [1, 2]
Какво представляват „хижите“?
За разлика от големите царски резиденции, ловните постройки тук са били по-скромни – главно дървени ловни павилиони и заслони. Те са служели за кратка почивка на ловците, обяд на открито и подслон при лошо време. Царят е бил прочут със своята скромност – местните предания разказват как той е сядал да обядва на земята заедно с пастирите и селяните от Курило, черпейки ги с тютюн и разпитвайки ги за живота им. [1]
Какво е останало днес?
След бурните исторически промени след 1944 г. и последвалата индустриализация на района, тези предимно дървени постройки са били изоставени, разграбени или разрушени от времето. Днес физически следи от самите хижи почти не са запазени, но споменът за „Царския лов“ остава жив в разказите на старите курилци и краеведи. Местностите над Люляковия дол и до днес пазят очарованието, което някога е пленило българския монарх.
