Ловно-рибарско дружество София – север е един от приемниците и исторически наследници на учреденото през 1890 г. Софийско ловджийско дружество „Сокол“, което в края на XIX век е сред основните двигатели за развитието на ловното движение и учредяването на единна ловна организация в България. Между 1901 и 1947 г. то осъществява своята дейност под името Софийско ловно-стрелческо дружество „Сокол“, а между 1947 и 1959 под името Софийско ловно-рибарско дружество. След което, с решение на Централния съвет на Българския ловно-рибарски съюз дружеството престава да функционира и се трансформира в шест нови софийски ловно-рибарски дружества, съответстващи на основните административно-териториални столични райони. При тази трансформация, ловните райони, за които към днешна дата отговаря сдружение „София – север“, стават част от територията на Второ софийско ловно-рибарско дружество – Коларовски район.

За първи председател на Коларовски район е избран Цеко Петков Меховски, който изпълнява тази длъжност между 1959 и 1968 г. През следващите две десетилетия и до началото на 90-те години председатели на Коларовското ловно-рибарско дружество са Славе Поризанов (между 1968 и 1969), Радко Илиев Тодоров (от 1969 до 1984 г.), Ганчо Кръстев (от 1984 до 1990 г.). 

Изграждането на съоръжения за доотглеждане на пернат дивеч е една от важните дейности на дружеството през 70-те и 80-те години на миналия век.

През 1970 г. е построен първият волиер за доотглеждане на фазани в ловностопанския район на с. Кътина, местността „Цървена бара“. Капацитетът му е за 1000 броя птици. След това, през 1975 г. такива фазанарии се правят и в селата Гниляне и Доброславци. Първите патичарници за доотглеждане на патици са изградени на водоеми в района на с. Негован и с. Световрачене през 1986 г., като в тях са доотглеждани по 2000-3000 патици. Впоследствие такива се изграждат на яз. „Мрамор“ и на водоема до с. Кътина.