В книгата си „Пет разказа за историята на Кумарица” Живко Танев проследява развитието на Кумаришката селска община.
През XVI век в село Кумарица е обособена община, ръководена от 3-5 старейшини, която е средищен център на т. нар. “Кючук яйла” – малката околия. Войнуци кумаричани са служили на султанската власт като коняри, налбанти, соколари, ковачи-оръжейници и кираджии. В селото турското присъствие се свежда до непостоянна стража. Според сезона в Кумарица пребивава държавен чиновник, отговорен за данъците.
Интересно описание за живота на Кумарица през ХVІІІ и ХІХ век съдържа книгата на свещеника Юрдан Ангелов „Духовно и културно-просветните дейци на село Кумарица в турско” / 1932 г./. Тогава селото наброява между 30-60 къщи с население между двеста и триста души. Селската мера не е била достатъчна да задоволи потребностите на селяните, но е забележителен фактът , че кумаричани са били собственици на земята. Имало е само един турски чифлик. Кулата на агата е била в имота на Гавазете. Жителите на Кумарица са имали различен статут, който ги дели на раяке, белдари и доганджии /соколари/. Общността на раяке са задължени да дават на властта една десета част от производството си
/десятък/, белдарите трябва да изпращат по един войник на държавата, а доганджиите /соколарите/ – по един сокол. Соколите са дресирани и предоставяни на турските велможи.
Гоце Ранков от с. Курило /възстановил Курилското читалище през 1925 г./ е съхранил спомена на своя род за върлувалата през първото десетилетие на ХІХ в. холера, наричана „черната чума”. Неговите предци търсят спасение като се изселват в местността Абилица, разположена северозападно от м. Брези връх. Мнозина курилци бягат в гората и заживяват в овчарски колиби, които сами си построяват. Местностите, където са били тези колиби, днес носят имената на техните някогашни обитатели. Например Цръндовата кошара зад Брези връх, Стойковата кошара под Брези връх, Джоджовата кошара в Широко орниче, Кезовата кошара в Кюмезо, Кьочевата колиба в Лиляков дол, Милевата колиба в Пашиков рът, Пушчинските кошари в м. Гашников дол и много други. През XVI–XIX век село Кумарица функционира като средище на „Кючук яйла“ с администрация от старейшини и население, разделено на раяке, белдари и доганджии (соколари) . Въпреки присъствието на турски чифлик, кумаричани са били собственици на земята, а през XIX в. бягат от холера („черна чума“) в планината, давайки имена на местности като Цръндовата кошара и Кьочевата колиба. Прочетете повече за историята на Кумарица в книгите на Живко Танев и Юрдан Ангелов.
