Рок летописът на Курило: Епохата на бунта, „Зебрите“ и децибелите от 70-те години
През 70-те години на миналия век младежките забави и рок концертите в Курило (днес квартал на град Нови Искър) се организират основно в местното Народно читалище „Христо Ботев – 1907“, което служи за главно културно средище на района. Тези събития са емблематични за времето си, отразявайки свободния „ъндърграунд“ дух и зараждащата се втора рок вълна в България, Одобрението от властта и цената на сцената През онези години всяко подобно събитие трябва да премине през строга държавна регулация. Читалището в Курило осигурява салона, сцената, отоплението и минималното налично озвучаване. Младежките организации (като ДКМС) често са официалните организатори „на хартия“, за да може събитието изобщо да получи зелена светлина. Самодейните рок групи са длъжни предварително да представят репертоарен лист за цензура. Изисква се текстовете на български език да бъдат „идейно чисти“, а ако се свирят кавъри на западни групи, те се описват внимателно, понякога маскирани като песни на „прогресивни западни автори“. Между дефицита на техника и зоркото око на Милицията Самите групи се справят в условия на жесток дефицит на техника. Музикантите свирят с български китари (най-често марка „Кремона“ или „Орфей“), които сами преправят и тунинговат. „Ефектите“ за китари (дисторшън звукът) се сглобяват ръчно от приятели радиотехници по схеми, прекопирани тайно от чужди списания. Усилвателите често са български „Регент“ или „Вермона“ от ГДР, които редовно прегряват и изключват по време на забавите. Младежите и самите музиканти се опитват да подражават на западните рок и хеви метъл идоли. Носят се саморъчно ушити тесни дънки, кожени якета (купени от оказиони или преправени), капси и дълги коси.Тъй като рок културата се счита от властта за „западно упадъчно влияние“, Народната милиция често следи забавите извън читалището. Музикантите редовно са викани да дават обяснения в районното за сценичното си облекло, за прическите или прикованите с капси дрехи, като често са обвинявани, че „подстрекават публиката към хулиганство и агресия“.Въпреки ограниченията обаче, забавите са препълнени. Младежките агитки от целия район пристигат на тълпи с влака по Искърското дефиле или с градските автобуси. Вътре в салона се вихри истинско чудо – нещо невиждано за естрадните концерти от онова време. Задимената зала на читалището се тресе от тежък рок и хард рок звучене до угасването на светлините.
ВИС „Зебрите“ Състав: Живко Стфанов – Ръководител/ Вандо Вандов-китара/ Гоце – бас китара/ Митко Дългия/ Христо Ицо-Съгата/ Перо-бас Китара/
Пионерите: ВИС „Зебрите“ и новият Младежки дом
Една от първите рок групи в района – „Зебрите“, е създадена именно в началото на 70-те години. С ръководител Живко Стефанов, групата бързо се превръща в притегателен център и прави редовни сбирки на млади почитатели на музиката от целия район. Младежкият живот в Курило става още по-динамичен, след като е открит нов Младежки дом, разположен в стара, но красиво реновирана къща. В него започват да се честват всякакви празници, юбилеи, провеждат се литературни вечери и вълнуващи концерти на артисти и музиканти, поканени специално от София. На втория етаж на Младежкия дом се помещава градският фотоклуб с ръководител Веско Вълков (известен като Вескони). Именно в този клуб е изработена първата по рода си мащабна фотоизложба, изложена в новопостроения тогава подлез на ЖП гара Курило. За целта фотолюбителите запечатват на лента живота на целия град – снимани са всички училища, читалища, детски градини и производствените процеси в местните предприятия. Историята продължава… тук по-късно през 1983 г. ще се включи и концертът на „Тротил“, за който споменах в началото).
