Пътят към свободата:
„Писаните“ старейшини и Революционният комитет на Левски в Кумарица Възраждането в Кумарица не е само просвета и икономика – то е време на силно духовно сплотяване и подготовка за национална революция. В основата на организирания обществен живот на селото стоят неговите най-достойни и уважавани граждани. „Писаните“ хора – моралният кодекс на Кумарица Старейшините в село Кумарица са били сред най-почитаните личности, избирани от самото общоселско събрание, за да ръководят съдбата на местната общност и да отговарят пред османските власти. Те са съставлявали автентичната селска управа, без да бъдат официално назначавани от чуждата власт. Местните жители са ги наричали уважително „писаните”. Ето кои са били основните им роли и отговорности:
Закрила:
Действали са като дипломатични посредници пред турските власти, като основната им цел е била да опазят селото от беззаконията на башибозуци и кърсердари. Финанси и просвета: Събирали са данъците, грижели са се за издръжката на църквата и са подпомагали новото училище.
Морал и вяра:
Благодарение на огромното доверие, с което са се ползвали, те са бдели за високия морал и религиозността в селото. Личният им пример се е превърнал в неписан морален кодекс за подражание.Именно тези „писани“ старейшини през 1869 година предлагат на будноя Боне Найденов да стане енорийски свещеник. Той заминава за град Пирот при тогавашния български владика, където е ръкоположен, и се завръща тържествено в Кумарица точно за Великден през 1870 г. Неговото служение съвпада с най-бурните революционни години. Васил Левски в покрайнините на София. Подготовката за всеобщо народно въстание бързо набира скорост в Софийското поле. Според изследванията на свещеник Юрдан Ангелов, Апостолът на свободата Васил Левски лично включва селата около София в тайната си революционна мрежа.За да не буди подозрение, Левски пристига в района преоблечен в турски дрехи – като търговец на овни. Той е придружаван от своя верен съратник отец Генади от Драгалевския манастир. Историческата среща се провежда тайно в известната Цинцарска кръчма на Михаил Наумов в село Требич. На нея са призовани да присъстват: Свещеник Спас Петков (Поп Пато) – главно доверено лице и координатор на революционната организация за целия този край. Донко Пенев и Влъчко Стакев от Требич. Учителят Стоил Младенов – изпратен като официален представител на будното село Кумарица. Основаването на тайната завера през 1872 година В книгата си „Пет разказа за историята на Кумарица” Живко Танев прави подробен библиографски преглед на публикациите, доказващи създаването на революционно ядро в района. Историци и краеведи като Никола Деков (дългогодишен директор на училището), журналистът Йордан Танев и краеведът Гергин Соколов потвърждават, че през 1872 година тайната завера в Кумарица е официално основана. По предложение на поп Пато, за председател на местния комитет е избран Деко Младенов Бобев, признат от всички със своята изключителна смелост и висока образованост. Пълният състав на тайния Революционен комитет в Кумарица включва: Деко Младенов Бобев – Председател на комитета.Стоил Младенов Николов (1841–1932 г.) – Първият светски учител в селото. Стое Джуров Марков (1832–1908 г.) – Заможен търговец, който поема опасната роля на тайна свръзка и куриер между революционерите в района. Поп Боне Найденов (1839–1907 г.) – Местният енорийски свещеник. Спас Бенев Църцаров – Кръчмар и учител. Нако Тошев Тосков – Комитетен деец. Додо Наков Илиев – Комитетен деец. Гълъб Паунов Бургов – Майстор железар, натоварен с тайното поправяне и изработване на оръжия за бъдещото въстание. Тези достойни мъже поставят Кумарица на картата на организираната националноосвободителна борба, рискувайки всичко в името на бъдещата свободна България.
