Крахът на империята:
Репресиите през 1876 г. и Тържественото Освобождение на Кумарица. Научните доказателства за курилската връзка с гроба на Апостола намират своето голямо потвърждение и в съвременната българска литература. Анкетата на проф. Гяуров от 1956 г. и ценните спомени на Ана Иванова за отец Кръстьо Стоилов са подробно публикувани и анализирани от Ивайло Христов в бележития му труд „Николай Хайтов и спорът за гроба на Васил Левски”.Всички събрани факти сочат към едно категорично заключение: ако след трагичното си обесване Апостолът на свободата наистина е бил препогребан тайно в старинната софийска църква „Св. Петка Самарджийска”, това е станало с прякото знание, благословия и най-вероятно участие на свещеник Кръстьо Стоилов, чийто баща е преселник от Курило. Кървавото лято на 1876 година и арестите в района. Потушаването на последвалото Априлско въстание през 1876 г. е съпроводено с масови жестокости, терор и репресии от страна на османската власт. Трагичната съдба не подминава и Софийския район, включително и местата, където местното население не е успяло да се вдигне на открит бунт. През лятото на 1876 година в село Кумарица пристига специално изпратеният от София османски деец Малич. Неговата изрична задача е била да открие, залови и неутрализира най-видните и будни местни българи. При акцията са заловени повечето от членовете на тайния Революционен комитет в селото. Проявявайки изключителна смелост и хладнокръвие обаче, революционерите успяват да измамят стражата, да избягат и да се укрият успешно, докато конвоят ги води при местния болюкбашия (турския полицейски началник).22 декември 1877 г.: Сълзите на поп Боне и посрещането на генерал Веляминов. Чаканата в продължение на пет века свобода най-накрая изгрява над Софийското поле по време на Руско-турската освободителна война. За щастие, мнозина от укриващите се кумаришки революционери доживяват този велик миг, включително първият учител Стоил Младенов, кръчмарят Спас Бенев и сърцатият свещеник Боне Найденов.На съдбоносната дата 22 декември 1877 година (по стар стил) предният руски военен отряд, предвождан от легендарния генерал Николай Веляминов, навлиза в района. Кумаричани излизат масово по улиците и организират вълнуващо, тържествено посрещане на освободителите. В книгата си свещеник Юрдан Ангелов е запечатал една изключително трогателна и жива картина от този исторически ден, която остава вечен паметник на родовата памет:„Той (свещеник Боне Найденов) е бил щастлив да види свободата на измъчения българин и с кръст в ръка и сълзи на очи от радост, да благослови и бащински целуни освободителите – руски синове. ”Наследството на един достоен живот Отец Боне Найденов остава духовен стълб на местната общност в продължение на десетилетия след Освобождението. Той доживява до достолепната 1907 година – времето, в което в селото е изградена и завършена новата красива църква „Св. Николай”. Въпреки че поради преклонната си възраст и влошено здраве той не успява да отслужи официална служба в нея, неговото дело остава вградено в основите на духовния живот на Нови Искъ
