Закрилниците на Искърския пролом – част 1
Легендарните войводи на Кумарица
Хайдушкото движение е най-продължителната и непреклонна форма на антиосманска съпротива по българските земи. В проучването си „Пет разказа за историята на Кумарица” изследователят Живко Танев хвърля светлина върху хайдушките действия в началото на Искърския пролом, непосредствено край средновековната крепост Белград.
Първите закрилници:
Войводите Рад и Радич Жителите на Кумарица се включват активно в хайдушките чети още от XVII век. Местната народна памет и старите предания са съхранили през вековете имената на първите легендарни хайдути и хайдушки войводи от района – Рад и Радич. Към края на XVIII век обаче заплахата за местното население се засилва драматично. Софийското поле и околните села започват да страпат от чести и жестоки набези на кърджалийски шайки. Тъй като официалните султански войски се оказват напълно неспособни да защитят мирното население, кумаричани вземат съдбата си в свои ръце и сформират собствена хайдушка дружина. Водени от смелите войводи Йове и Богдан, тези мъже се превръщат в единствения реален социален регулатор и закрилник на местните българи. Житейският път на Йове Радулов Един от най-бележитите и ярки образи в историята на района е този на Йове Радулов (Йове войвода):
Раждане и произход:
Роден е през 1769 година в село Кумарица, по време на управлението на турския султан Мустафа III. Произхожда от голямо, многолюдно семейство. Неговите съвременници и родственици го помнят и описват в разказите си като „грамаден и изключително красив” мъж. Младостта му е белязана от драматична и трагична любовна връзка с любимото му момиче, което не успява да преживее обществения срам на безбрачието за онова време.
От Илиенския манастир до хайдушкото сборище край Белград
Сравнително късно в живота си Йове решава да потърси просвета. Той отива в близкия Илиенски манастир, където се научава да чете, пише и смята. Благодарение на грамотността си, той се захваща с мащабна за времето си търговия с жито, която го отвежда чак до Беломорието. След две години успешна търговия, в пълно съгласие със своите търговски съдружници, Йове се завръща в родния край. Скоро след това той застава начело на хайдушката дружина, която избира за свое основно убежище и периметър на действие Искърския пролом край крепостта Белград (над Курило). Хайдутите на Йове войвода провеждат редица успешни и безстрашни акции срещу нахлуващите банди от черкези и башибозуци. По този начин те осигуряват сигурна закрила за българските търговци и техните стопански кервани в най-опасния и тесен участък на дефилето. С течение на времето Йове войвода израства като истински стратег, като разширява мащаба на действията си от лично отмъщение до организирана подкрепа на вътрешни и външни сили за пълното освобождение на България.
Двадесет години Йове води хайдути-те, но неговото здраве се влошава и той се оттегля, като поверява четата на своя байрактар. Старейшините на с. Кумарица обзавеждат за него бръснарница, от която да се прехранва. Йове се задържа като берберин в Кумарица за около година. Отново се връща към търговията с жито и заминава за Беломорието. Макар да е вече на петдесет години, по време на Гръцкото въстание 1821 г. се включва в борбата на гърците за освобождение, оглавявайки отряд от гърци и българи. След освобождението на Гърция гръцките власти дават на Йове земя за чифлик като бивш въстаник. В Гърция войводата е бил на почит и уважение. За последен път се завръща в родната Кумарица, когато е на 82 години. И на тази достолепна възраст Йове е внушителен с изправената си осанка, с европейското си облекло, със своята луксозна кочия. Навестява любимите места и хора, преди да се върне в Гърция, където умира след няколко години.
За разлика от своите братя Рафчо и Маринко, Йове Радулов няма свои наследници. Няма си биологичен наследник, но като хайдушки войвода го наследява Богдан от кумаришкия Мадрински род.
Богдан е роден през 1810 год. на Богоявление. Когато е на десет години родителите му го поверяват на поп Младен да го образова. По това време поп Младен /бащата на Стоил Попов/ свещенодейства и учителства в с. Гниляне. За няколко години Богдан и другите момчета от Кумарица, Гниляне, Подгумер и Световрачане усвояват четенето, писането, смятането и откриват истинското приятелство.
Двадесет годишен, среща своето момиче, за което се жени, а след две години се присъединява към хайдушката дружина. Междувременно Йовевата чета често води битки и дава свидни жертви и много ранени. След ново попълнение четата подновява походите си из Искърския пролом. Оттеглянето на руските войски след Руско-турската война 1828-1829 г. провокира поредното турско отмъщение.
