Читалище „Отец Паисий”- Славовци
Невенка Атанасова отделя специална глава в книгата си „Славовските светини” на читалището, в която проследява неговата история.
На 4.XII.1936 година в училището е проведено събрание с участието на Иван Минов, Йосиф Георгиев, Георги Аспарухов Благой Стоянов, Симеон Влъчков, Кирил Ватов, Иван Владимиров, Радой Трайков, учителите Василка Янкова и Георги Робев, на което е учредено славовското читалище. За председател е избран Иван Минков. От тогава читалището носи името „Отец Паисий”. През първите години то се помещава в една от класните стаи на славовското училище, където е организирана библиотека. Читалищните активисти разгръщат просветна и театрална дейност. На сцената в просторния салон на училището са поставени пиесите: „Калин орелът”; „Хан Татар”; „Обесването на Васил Левски”; “Цигани”; „Янка партизанка”, „Вражалец”. Всяка година се поставя нова пиеса под ръководството и с участието на учителите. Сред талантливите, изявени артисти-самодейци се нареждат имената на Стоил Ватов, Иван Владимиров, Здравко Ватов, Танчо Минов, Виолета Николова, Ягодинка Георгиева, Станка Благоева, Вълкана Методиева, Георги Геланов и др. Пиесата „Майстори” от Рачо Стоянов се радва на голям успех сред местното население. Ролята на Милкана е изпълнявана от Цветанка Трайкова, а Георги Геланов се претворява в образа на Живко. Театралното им увлечение ги събира не само на сцената, но и в живота. Интересът към театралното изкуство расте в годините, а с него се умножават изиграните пред славовската публика пиеси. Артиститите – самодейци представят „Снаха” на Караславов и „Цигани”, в които главните женски роли са поверени на Яна Тодорова и Соня Григорова.
Веселин Динолов /Фогата/ сформира смесен хор за популяризиране на съветската песен. За хористите са ушити специални униформи.
През 1951 г. хореографът Христо Момчилов създава първия танцов състав за народни танци към читалище „Отец Паисий”. В него се включват 15 славовски младежи и девойки.
Скоро след това се организира хор за народно пеене с ръководител Виолета Кирилова. Многобройни се неговите творчески изяви и призови награди от фестивали на художествената самодейност. Славовският хор има свои концертни изяви в зала „България и в профсъюзния дом „Георги Димитров”.
През 1957 година по инициатива на Кирил Ватов, Благой Стоянов и Танчо Минов със средства на населението започва строителството на читалищната сграда. В края на 1960 г. Илия Вацев е избран за председател на читалището, Иван Грозданов за касиер. Завършването на сградата през 1961 година е причина за активизиране и обогатяване дейността на читалището. По това време се назначава първата щатна библиотекарка.
Нов тласък на творчески и културни изяви изживява читалището след обновяването му през 1978 година. Организирани са неделни детски утра, с участието на обичани актьори, писатели и творци. Срещите с местните писатели Виктория Русчева и Славчо Донков са заредени с човешката топлина на земляци.
Георги Иванов – художествен ръководител на детския танцов състав „Искрици”, подготвя новите изпълнители на български национални танци. Усилията на младите танцьори са възнаградени със сребърен медал от VІ републикански фестивал на художествената самодейност.
Голям успех за читалището е групата за автентичен фолклор и хор за народно пеене с художествен ръководител Елена Божкова. Концертните им изяви се превръщат в истински празник. Такъв е и тържествения концерт по повод 50-годишнината на читалището. През 1986 година Държавният съвет на НРБ награждава народно читалище „Отец Паисий” с орден „Кирил и Методий”- ІІ степен.
Жана Михайлова
