Историята на днешния град Нови Искър не спира с изчезването на неолитните заселници от Курило. Животът в района продължава да процъфтява и през следващите исторически периоди – Каменно-медната (Енеолит) и Бронзовата епоха. Основното средище на тази цивилизация се намира в днешния квартал Гниляне. Селищната могила „Окол глава“ – уникалното откритие в Софийското  поле През 1928 година видният български праисторик Неделчо Петков, с подкрепата на Народния музей и Археологическия институт, прави първите научни проучвания на селищната могила „Окол глава“ до тогавашното село  Гниляне. 

Проучванията продължават и след Втората световна война. През 1946 година, финансиран от тогавашното Министерство на информацията и изкуствата, Н. Петков предприема нови разкопки. По това време част от древната крепостна стена на могилата все още е била запазена и неразрушена. Ученият обобщава своите безценни открития в два основни научни труда: „Могилата Окол глава при с. Гниляне”„Селищната могила Окол глава” Тези публикации остават най-важният източник на информация за бита, културата и ежедневието на хората, населявали района преди хилядолетия. Географско разположение и връзка с околните селища Могилата „Окол глава“ заема специално място в българската археология. Тя е разположена в една от красивите гънки на Стара планина, наречена Лозянски дол. Това, което я прави изключителна, е фактът, че тя е единствената селищна могила в цялата Софийска котловина. Околностите на днешния квартал Гниляне се оказват изключително богати на праисторически следи. Посока към „Окол глава“ в Лозянски дол се намират още две праисторически селища: Селище „Лозянско“ Селище „Бела могила“ Интересното е, че откритата там древна керамика е напълно идентична (аналогична) с керамичните съдове, намерени в други части на Софийското поле – при Илиенци (местността „Брего“) и Курило (местностите „Могилки“ и „Градини“). Това доказва, че в древността местните общности са поддържали активни връзки, обменяли са опит и са споделяли обща култура.