СТОПАНСКИ ПРОМЕНИ СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО
След Освобождението в Кумарица има повече земи, защото са изкупени земите на избягалите турци. Тогава коритото на р. Искър се изпълва с пясък и бреговете на реката се изравняват с повърхността на ливадите и нивите. При пълноводие водите на реката предизвикват наводнения и причиняват големи щети. Това налага да се вземат спешни мерки за отводняване на полето.
Васил Димитров в книгата „Курило и курилци” разказва за поминъка на селяните през първите десетилетия след Освобождението. Земеделието и скотовъдството продължават да са водещи за с. Курило. Преобладават маломерните стопанства с по около 30-40 декара земя, чиито собственици определят какво ще произвеждат. Недостигът на зърно курилци компенсират със засаждането на царевица и картофи. Отглеждат се и дини, пъпеши и грозде, фасул, слънчоглед, тикви и захарно цвекло. Произведената селскостопанска продукция изхранва семействата и нищо не остава за пазара. Земята се обработва по традиционния примитивен начин с дървено рало и плуг, теглени от волове или коне. Зърнените култури се жънат на ръка със сърпове, а се вършее с коне. С мотики се обработват окопните култури.
Всяко семейство отглежда и домашни животни, които им осигуряват не само храна, но и теглителна сила.
Дълбоки промени в селата настъпват след 9.ІХ.1944 г. когато комунистическото управление на България пристъпва към създаването на ТКЗС /трудово кооперативно земеделско стопанство/.
Най-напред, от селата образували днешния град Нови Искър, се създава кооперативно стопанство от 39 бедни селяни в с. Славовци. Такива стопанства се изграждат и в с. Курило /1950 г./, с. Гниляне /1956 г. Същата година група селяни от с. Кумарица се записват в Славовското стопанство и този кооператив прераства в ТКЗС. През 1959 година се създава обединено ТКЗС „Чавдар”, което включва селата Ал. Войков, Мировяне, Кътина, Курило, Гниляне, Требич и Илиянци. ТКЗС „Чавдар” се специализира в животновъдство и зеленчукопроизводство. Като спомагателни отрасли развива овощарството и цветопроизводството. Председатели на ТКЗС „Чавдар” са били Гергин Соколов Влъчков /1959 – 1962 г./, Георги Димитров Геланов /1962 – 1965 г./ и Кирил Захариев Иванов /1965 – 1970 г./
По решение на ЦК на БКП десетте ТКЗС-та от крайградския район на София, включително и ТКЗС „Чавдар” се обединяват в аграрно-промишлен комплекс – АПК „Средец”.
Освобождението, Съедине-нието от 1885 г. и успешната стопанска политика на първи-те български правителства създават благоприятни условия за ускоряване на индустриализацията в Бъл-гария.
Началото на съществените стопански промени за Курило и Кумарица започват с построяването на ж.п. линията София – Роман. Линията е изградена по време на управлението на правителството на Константин Стоилов /1894-1899 г./ само за 4 години. Откриването й е важно събитие удостоено от вниманието на княз Фердинанд, министър пред-седателя К. Стоилов, княгиня Мария Луиза и краля на Сърбия – Александър. Откриването на гара Курило е един от важните фактори за превръщането на Курило в индустриална зона.
Белгийската компания „Електрическо дружество за България” построява през 1927-1928 год. ТЕЦ „Курило”. Инсталирани са три турбинни агрегата са с мощност 27450 конски сили. По-късно централа-та е разширявана. При производството на електроенергия се ос-вобождават вторични продукти като водна пара, топла вода и шлака, което е предпоставка за разкриването на други производства. Например маслобойната на Миланов и няколко мелници. До Втората световна война централата е най- голямата в България и функционира до 1969 година.
Наличието на транспортен възел, източник на енергия и работна ръка привличат предприемачи, които за следващите две десетилетия разкриват различни промишлени производства в с. Курило.
Историята на каучуковата фабрика „Зебра” е отразена в книгата на С. Шарлопов „Устремът на „Зебра””.
Братя Георги и Димитър Дамянови дават идеята за създаването на каучукова фабрика и участват с най-голям брой акции. Техни съдружници са инженер-химикът Боян Антонов и Франц Витеков. Георги Дамянов натрупва значителен капитал в Турция, след като печели голяма поръчка за производство на тухли. Тези средства влага в построяването на фабрика за балатум в Курило и на 7.Х. 1929 г. Софийският градски съд регистрира търговска фирма /Събирателно дружество „Зебра”/ за производство на гумени /каучукови/ изделия. В Управителния съвет са избрани Георги Дамянов, Франц Витеков и Боян Антонов, който по-късно е заменен от братя Ганчеви /Стефан, Иван и Йордан/. Те влагат своите пари в събирателното дружество. Новосъздадената фабрика произвежда летни гумени обуща, галоши, шушони, гумени цървули, гумени изтривалки и др. През 1930 година започва и производството на гумени маркучи. Търсенето на тези стоки е голямо и производството се разраства. Увеличава се и броя на работниците във фабрика „Зебра” /около 200/.
През 1932 г. „Зебра” от събирателно дружество се променя в акционерно дружество.
През 1932 г. работници от фабриката участват в две стачки: едната през м. февруари, втората през м. април-май”. При втората стачка е избран стачен комитет, в който са избрани 30 работници – комунисти, земеделци и ремсисти. Исканията са за редовно изплащане на надниците, спазване на 8-часовия работен ден, подобряване на условията на труд, редовно облепяне на осигурителните книжки на работниците. Срещу стачниците се оказва натиск и насилие с участие на полицията. Стачката постига частичен успех свързан с подобряване условията на труд. След нейния край са уволнени работниците комунистите и ремсисти.
През 1934 г. при пожар фабриката изгаря до основи. „Зебра” е застра-хована в две дружества и с изплатените обезщетения собствени-ците построяват два нови цеха и обновяват техниката. Производството се оживява и се обогатява номенклатурата с нови артикули като: мушами, маркучи, луксозни градски артикули и др.
По време на Втората световна война, след включването на България на страната Германия 1.ІІІ.1941 г. правителството налага контрол над стратегическите суровини. Каучукът е такава суровина и „Зебра” изпитва трудности да си осигурява суровина за производството. Въпреки това работата продължава и фабриката не е затваряна. На 30.ІІІ.1944 г. след бомбардировка на София складовете на „Зебра” на ул. „Цар Самуил” изгарят и са унищожени сурови материали и готова продукция.
Правителството на ОФ сключва спогодба през 1945 г. за доставка на синтетичен и естествен каучук от СССР. „Зебра”започва да използва съветска суровина в производството.
Собствениците на”Зебра” вземат решение да бъде изграден железобетонен комин и парен котел. Скоро коминът е построен, а 20 години по-късно на върха му е поставена металната зебра, превърнала се в емблема на завода.
По предварителен план за национализация на 23.ХІІ.1947 г., при строга секретност, едновременно са завзети всички предприятия. На този ден в 11 часа само в София са национализирани 584 предприятия.
Именно тогава Дамянов предава ключовете от касата на първия директор на „Зебра” комуниста Васил Димитров.
От 1.І.1952 г. след отмяна на Търговския закон Акционерно дружество „Зебра” е заличено от регистъра и фабриката се преименуна на ДКЗ „Зебра” /Държавен каучуков завод/.
След 1950 година започва реконструкция и модернизация на производството при директора Вине Тодоров Велев – човек без образование, но честен и верен на БКП. Доставени са нови машини и е разширено производството на трапецовидни ремъци, акумулаторни кутии, гумирани платове и изделия от тях. В експлоатация са въведени нови четири цеха.
През 1964 година с разпореждане на МС ДКЗ „Зебра”, ДИП „Каучук” – София и ДИП „Каучукови изделия” – гр. Кула се сливат в общо предприятие ЗТКИ „Зебра” – с. Курило. Целта е серийно производство и специализация при производството на технически каучукови изделия. През 1966 г. заводът участва със свои изделия на техническия Пловдивски панаир. Въведена е в производство настилка за спортни площадки „Зебран”.
Процесът за приватизация на „Зебра”ЕАД започва през 1997 година и завършва в края на 2003 година, от когато акционерите / бивши и настоящи работници и служители на „Зебра”/ са собственици на 100% от капитала на дружеството.
Предприятието „СИЗАСЗЕБРА Интернешънъл” е създадено през 1996 г. от съакционерите „Зебра”АД и италианската фирма „СИЗАС”.
Директори на „Зебра”
Васил Димитров – /1947 – 1949 г./
Богомил Иванов – /1949 – 1952 г./
Вине Тодоров – /1952 – 1959 г. /
Михаил Келешев – /1959 – 1960 г./ – директор на обединения завод „Чавдар”
Христо Камберов – /1960 – 1963 г./
Димитър Войнов – /1963 – 1964 г./
Христо Цончев – /1964 – 1966 г./
Павел Витанов – /1966 – 1972 г./
Радул Цеков – / 1972 – 1995 г./
Славка Стефчева – от 1995 г.
Изложените по-долу факти за индустрията на Курило са поучени и предоставени от учителката М. Горчева.
През 1935 година в с. Курило е пост
Изпълнителният директор на каучуковия завод „Зебра“ АД в Нови Искър през дългия период след приватизацията е инж. Славка Стефчева, а в съвременния съвет на директорите влизат Александър Любомиров Димитров (председател), Йордан Георгиев Делчев и Красимир Борисов Георгиев.
Ключови ръководители през годините
Инж. Славка Стефчева – дългогодишен изпълнителен директор от периода на оздравяването, приватизацията (1999 г.) и последващото му разширение през 2000-те години.
Александър Любомиров Димитров – председател на Съвета на директорите в по-ново време.
Йордан Георгиев Делчев и Красимир Борисов Георгиев – членове на ръководния орган и представители на дружеството
Заводът е основан през 1929 г., национализиран през 1947 г. и приватизиран в края на 90-те години на ХХ век, като подробна публична хронология за директорите от периода преди 1989 г. не е така достъпна в държавните регистри.
