От Римската империя до славянските походи
Държавното устройство на трибалите, обитавали пролома, се доближава до това на друго голямо тракийско племе – одрисите. През I век пр. Хр. тези земи претърпяват голяма политическа промяна, като областта на Искърския пролом е включена в границите на Римската провинция Тракия. В административното развитие на региона следват няколко важни етапа:Средата на II в. сл. Хр.: Районът е придаден като стратегическа селска територия към близкия процъфтяващ град Сердика. До средата на VII в.: Проломът остава неизменна част от провинция Вътрешна Дакия с главен административен център Сердика. Хунските набези и славянското заселване През V век сигурността на региона е разтърсена из основи. В хода на опустошителното хунско нашествие, ордите достигат до пролома в Стара планина и успяват да завладеят Сердика. Целият последвал VI век е изпълнен с непрекъснати военни походи на славянските племена. Искърският пролом се оказва едно от ключовите и постоянни трасета, по които славяните преминават Стара планина, за да се заселят трайно в Софийското поле. Мащабното строителство на император Юстиниан Велики За да спрат тези нахлувания, византийските императори през V и VI век си поставят първостепенна задача – изграждането на мощна укрепителна система. Новите крепости се строят предимно по билото и подножието на Стара планина, като в тях са разквартирувани малки, но високомобилни военни гарнизони за постоянна охрана на проходите. Знаменитият византийски историк Прокопий Кесарийски изрично съобщава в своите хроники за мащабното изграждане и поправка на редица крепости в територията на Сердика (т.е. по протежението на Искърския пролом) при управлението на император Юстиниан I (527 – 565 г.).В този регион историците са регистрирали общо 15 укрепления, строени или обновени през ранновизантийския период (IV – VI в.). Седем от най-важните крепости са разположени директно по поречието на река Искър и имат пряка визуална връзка помежду си за бързо известяване: Курило (крепостта Белград) Луково Своге Гара Бов Заноге Оплетня Елисейна Българското средновековие и Курилският манастир Историческите извори и писмените данни за селищата в Софийско (включително и за района на днешния град Нови Искър) са сравнително оскъдни за периодите на Първото и Второто българско царство. Въпреки това, епохата оставя един грандиозен духовен паметник в района. По време на управлението на цар Петър I (927 г. – 969 г.) в Курило е основан знаменитият Курилски манастир „Св. Иван Рилски“. През вековете той се утвърждава като най-важния духовен, просветен и християнски център за цялата околност, пазещ българската идентичност.
