ОСМАНСКИ ПЕРИОД. ХАЙДУШКО ДВИЖЕНИЕ.
Антиосманската съпротива в Кумарица: Легендарният Йове войвода
Историята на днешния град Нови Искър и по-конкретно на квартал „Кумарица“ пази живи спомените за едни от най-бурните и драматични страници на антиосманската съпротива. В книгата си „Пет разказа за историята на Кумарица” изследователят Живко Танев описва мащабните хайдушки действия в Искърския пролом, превърнали се в символ на местната непримиримост и стремеж към свобода.
Първите хайдути в местната памет
Най-продължителната и организирана форма на съпротива срещу османското владичество по нашите земи е хайдушкото движение. Още от XVII век в него активно се включват и жители на Кумарица. Местната памет и старите предания са съхранили през вековете имената на първите забележителни хайдути и войводи от района – Рад и Радич.
Към края на XVIII век Кумарица и околните селища в Софийското поле започват да страдат от честите и жестоки набези на кърджалийски шайки и банди. Неспособността на редовната султанска войска да защити мирното население принуждава кумаричани да вземат съдбата си в свои ръце. Те формират собствена хайдушка дружина. Предвождани от смелите войводи Йове и Богдан, тези мъже се превръщат в единствен защитник и социален регулатор за местното българско население в района.
Кой е Йове Радулов?
Бъдещият легендарен предводител Йове Радулов е роден през далечната 1769 година в село Кумарица, по време на управлението на турския султан Мустафа III. Той израства в голямо, многолюдно семейство. Неговите съвременници и родственици го помнят и описват като изключително снажен, „грамаден и красив” мъж, надарен с огромна физическа сила.
Младостта му е белязана от тежка лична драма – преживява трагична любов с местно момиче, чийто живот прекъсва преждевременно поради невъзможността да понесе обществения срам от безбрачието по онова време.
Пътят от духовността и търговията до хайдушкото сборище
За разлика от много свои връстници, Йове се научава да чете, пише и смята, макар и на сравнително по-късна възраст. Неговото образование започва в близкото духовно средище – Илиенския манастир.
След като натрупва знания, той се захваща с мащабна и доходоносна търговия на жито, която го отвежда чак до Беломорието. След две години успешно предприемачество в Южните земи, в пълно съгласие със своите търговски съдружници, Йове се завръща в родния край.
Подвизите на Йове войвода в Искърския пролом
Натрупал житейски опит и авторитет, Йове скоро застава начело на местната хайдушка дружина. Нейният основен периметър на действие е стратегическият Искърски пролом, в посока към Белград.
Хайдутите на Йове войвода провеждат редица успешни и безстрашни акции срещу настъпващите банди от черкези и башибозуци. Благодарение на своята тактика, те успяват да осигурят пълна закрила за българските кервани и пътуващите търговци в най-опасните и уединени участъци на пролома. С годините войводата разширява мащаба на своето дело – неговите действия надрастват рамките на личното отмъщение и се превръщат в осъзната политическа подкрепа за вътрешните и външните сили, борещи се за цялостното освобождение на България.
Отзвукът на хайдушката слава: Завръщането на Йове и наследството на Богдан войвода
Делото на кумаришките хайдути оставя дълбока диря не само в Софийското поле, но и в общобалканската история. Участието им в борбите срещу Османската империя преминава през пределите на родината, за да се превърне в пример за признателност и приемственост между поколенията.
Достолепните старини на Йове войвода
След успешното Освобождение на Гърция (през 30-те години на XIX век), новите гръцки власти официално признават изключителните заслуги на Йове Радулов като бивш въстаник и боец за свобода. Като знак на почит и уважение, държавата му дарява голяма земя за личен чифлик. В Гърция войводата се радва на огромен авторитет и висок обществен статус.
Въпреки уредения си живот в чужбина, копнежът по родината го връща у дома. За последен път Йове се завръща в родното село Кумарица, когато е на достолепната 82-годишна възраст. Дори и тогава той смайва съселяните си – изправен, с внушителна осанка, облечен по последна европейска мода и пътуващ в луксозна за времето си кочия (каляска). Йове навестява всички любими места от младостта си и се среща с близките си хора, преди да отпътува обратно за Гърция, където умира няколко години по-късно.
Приемствеността: Богдан от Мадринския род
За разлика от своите братя Рафчо и Маринко, легендарният Йове Радулов не оставя свои биологични наследници. Той обаче оставя нещо много по-ценно – духовната си заветна мисия на хайдушки войвода. Негов пряк приемник начело на дружината става Богдан от кумаришкия Мадрински род.
Бъдещият войвода Богдан е роден на един от най-големите християнски празници – Богоявление през 1810 година. Когато момчето навършва 10 години, неговите будни родители го изпращат да учи, поверявайки го на местния духовник поп Младен.
Духовното огнище в село Гниляне
По това време поп Младен (който е баща на видния възрожденец и по-късно патрон на местното училище Стоил Попов) развива мащабна просветна дейност. Той свещенодейства и учителства в съседното село Гниляне.
В продължение на няколко години под неговото строго, но бащинско ръководство, младият Богдан и останалите будни момчета от Кумарица, Гниляне, Подгумер и Световрачане усвояват основите на четенето, писането и смятането. Именно в това скромно килийно училище момчетата не само получават образование, но и откриват истинското, вярно приятелство, което по-късно ще ги сплоти в общата им борба за закрила на родното място.
Пътят на Богдан войвода: От Искърския пролом до Легията на Раковски и Левски
Житейският и революционен път на кумаришкия войвода Богдан е доказателство, че местната хайдушка съпротива в района на Нови Искър е била пряко свързана с голямото националноосвободително движение на България през XIX век.
От семейното огнище до хайдушката клетва
Едва двадесетгодишен, Богдан среща своето момиче, за което се жени, но семейният уют не успява да угаси бунтовния му дух. Само две години по-късно той взема съдбоносното решение да се присъедини към хайдушката дружина. По това време старата чета на Йове войвода води непрестанни тежки битки с поробителите, като дава свидни жертви и много ранени. След като получава нови попълнения от млади и смели момчета, четата подновява своите походи из стратегическия Искърски пролом.
Историческите събития след Руско-турската война (1828–1829 г.) и последвалото изтегляне на руските войски провокират поредната вълна от жестоки турски отмъщения над мирното население. В този критичен момент младите хайдути от района са изпратени да защитават българските села по поречието на река Лесновска и към Ихтиманска Средна гора. В тези боеве те се обособяват като изцяло самостоятелна бойна единица. Към нея се присъединява и Богдан, който благодарение на лидерските си качества и смелост скоро е избран за неин войвода. Междувременно, през 1839 година, се ражда и неговият син Панко, който продължава кумаришкия род.
Саботажи по време на Кримската война
По време на Кримската война (1853–1856 г.) добре въоръжената чета на Богдан войвода действа в тясно сътрудничество с местните шопи войнугани (българи със специален статут в империята). Заедно те организират мащабни и успешни партизански акции, с които сериозно саботират снабдителните линии на преминаващата турска войска.
За последвалия петгодишен период след войната преките сведения за действията на четата изчезват от архивните източници. Съществуват сериозни исторически предположения, че през тези години Богдан войвода е организирал легална керванна търговия, за да финансира бъдещото дело.
Рамо до рамо с Раковски и Левски в Белград
Търговският период обаче не означава край на неговата революционна дейност. Неоспоримо доказателство за това е откритият допълнителен списък на Първата българска легия в Белград. В него, под № 18, официално е записан Богдан войвода под името Богдан Кумаровчанин. Той е зачислен в елитната група на „жандарите” – разузнавателното ядро на легията.
Тези безценни сведения са публикувани от видния български историк проф. Петър Чолов в списание „Исторически преглед” (кн. 4, 1990 г.). Проф. Чолов уточнява, че този списък включва имената на онези отбрани легионери, които идеологът Георги С. Раковски издържа с лични средства и които съставляват ударния „авангард” в историческата битка за Белградската крепост през 1862 г.
В същия този списък, редом до Богдан Кумаровчанин, блести името на Апостола на свободата – Васил Левски. За гордост на днешния район Нови Искър, в тези събития участват и други местни духовни и революционни водачи:
-
- Поп Пато от село Мировяне
- Поп Боне Найденов от село Кумарица
Героичната смърт под Белиградската крепост
През лятото на 1862 година Богдан войвода воюва самоотвержено срещу турския гарнизон под стените на Белиградската крепост, рамо до рамо със своите другари от Легията на Раковски. В тези кръвопролитни сражения загиват много от най-смелите български момчета. Историческите проучвания сочат, че сред падналите в бой на сръбска земя най-вероятно е бил и самият Богдан войвода.
Така, далеч от родната Кумарица, но в самото сърце на голямата битка за свободата на България, завършва достойнният живот и започва безсмъртието на Богдан войвода.
