Стопанско развитие в неолитното селище
-
- Устойчивост: Има изключително жилаво стъбло, което го предпазва от защрихиране и полягане при лошо време.
- Защитна обвивка: При вършитба стъблото му се начупва, но самото зърно остава плътно обвито в няколко слоя здрави люспи (плевели). За да се използва за храна, е изисквало допълнително олющване, но тази твърда обвивка го предпазва по естествен път от болести, паразити и външни замърсявания.
- Хранителна бомба: Лимецът съдържа двойно повече мазнини, чисти белтъчини, фосфор и основни витамини в сравнение с модерното хибридно жито. В древността с това питателно зърно хората успешно са замествали нуждата от месо и зеленчуци.
Неолитните общности се занимават и с животновъдство. Отглеждат овце, кози и говеда. Домашните животни предоставят на човека не само храна /мляко и месо/, но и редица полезни суровини: кожи, вълна, рога, кости. Те влизат в употреба за изработването на оръдия, оръжия, украшения. Говедата са използвани в земеделието /впрягане в сохата, вършитба/, за пренасяне на дърва. В условията на климатичния максимум /VІ-V хил. пр. Хр./ вероятно домашните животни се отглеждат целогодишно на открито. Ловът играе помощна роля за осигуряването на месо и ценни кожи. Разпространяването му защитава населението и добитъка от дивите животни. Основна суровина за направата на оръдия на труда е кремъкът. Кремъчните конкреции във формата на речни валуни се набавят от реките, вероятно и от р. Искър. От кремък се произвеждат стъргалки, чукалки, ножове, резци, свредели за провъртане на отвори, хобели, пробивачи и др. В могила Курило са открити каменни оръдия на труда. Тяхното производство е свързано земеделието за обработка на зърнени храни /хавани, хромели, чукалки, за изсичане на гори /тесли, брадви и длета/. Необходимите за целта твърди скали са откривани по поречието на р. Искър, във вид на речни валуни. Каменни тесли, брадви и длета са изработвани от специално добивана синьо-черна кристалинна шиста. Около 2-2,5см дебела плоча от суровината се разрязва чрез двустранно изпилване, вероятно с кремък на срещуположни, дълбоки и конусовидни жлебове. Чрез очукване се премахва ръбът и се придава форма на оръдието. Острието се оформя чрез шлайфане и към него се поставя дървена дръжка. От кост и рога се правят оръдия на труда за обработка на земята – копачки, мотики, сохи. От широките части на еленови рога се изработват муфи за различни каменни оръдия и чукове. От кост за изработвани шила, гладилки, стрели и др. От дърво са изработвани оръдия и дръжки – лъкове и стрели, вретена, копия, тояги, копалки, лъжици, брадви, дюбели. След климатичния максимум и колосалния демографски колапс земите опустяват.
-
- Храна и суровини: Освен мляко и месо, животните са осигурявали кожи, вълна, кости и рога, необходими за изработването на дрехи, оръжия и украшения.
- Работна сила: Говедата са впрягани активно в сохата за оран, използвани са при вършитба и за пренасяне на дървен материал от близките гори.
-
- Стъргалки, чукалки, ножове и резци;
- Сверила за пробиване на отвори и хобели (рендета).
-
- Кост и рога: От здравите еленови рога са правени мотики, копачки и специални муфи за свързване на каменните чукове. От по-дългите животински кости са изработвани шила, гладилки и остриета за стрели.
- Дърво: Използвано е за направата на лъкове, копия, вретена, тояги, лъжици, както и здрави дървени дюбели за сглобяване на праисторическите жилища.
Мистериозният край на неолитната култура
В неолитното селище Курило е намерена керамика, която свидетелства за развитието на занаятите. За производството на керамични съдове са използвани няколко вида глинено тесто в зависимост от влаганите опоснители /плява, екскременти, счукан кварц, пясък и др/. Глината за фините съдове е чиста, без опоснители. Биконичните купи са най-характерната форма от откритата фина керамика. Тяхната повърхност е черна, светлосива или сиво-черна. Ръбът на устието е подчертан с извивка или чрез надебеляване отвън. От грубата керамика най-често срещани са бъчовидните гърнета. Технологията на керамичното производство претърпява развитие, което е свързано най-вече с изпичането на съдовете. Керамиката от Курило запазва основните мотиви на рисуваната орнаментика при врязания и набоден орнамент върху култовите масички и идолната пластика. Керамичните съдове са шликовани /заглаждани/ с черен оцветител. Извършва се с каменна гладилка, когато целта е да се получи блясък и тъмна повърхност на съда. За постигането на матово полирана повърхност се използва кожа. Нанасянето на канелюрата /украса под формата на вдлъбнати канали/, набодените и врязани мотиви става преди засъхване на съда. Керамичното производство е сложен процес и е твърде вероятно специализирането на един, или няколко занаятчии от неолитната община в изработването и изпичането на керамиката.
Праисторическото грънчарство в Курило: Тайните на неолитната керамика
-
- За грубата керамика: В глината са добавяни пясък, счукан кварц, слама (плява) или животински екскременти. Най-характерни за тази категория са големите бъчовидни гърнета, използвани за съхранение на зърно и запаси.
- За фината керамика: Използвана е изключително чиста, пречистена глина без никакви груби примеси. Най-често срещаната и емблематична форма тук са изящните биконични купи (купи с двойно конусовидно тяло). Повърхността им е оцветена в наситено черно, светлосиво или сиво-черно, а ръбът на устието им е естетически подчертан с фина извивка или външно удебеляване.
-
- Шликоване и полиране: Съдовете са заглаждани и покривани с черен органичен оцветител. За постигане на огледален тъмен блясък майсторите са търкали повърхността с твърда каменна гладилка. Ако целта е била фина, матова повърхност, за полирането се е използвала обработена животинска кожа.
- Канелюри и орнаменти: Всички специфични украси – като канелюри (вдлъбнати успоредни канали), набодени точки и врязани геометрични мотиви – са нанасяни изключително прецизно върху меката глина, непосредствено преди съдът да засъхне напълно.
