Когато говорим за неолитното селище в Курило (датирано от VI хилядолетие пр. Хр.), често си представяме просто археологически находки. Зад каменните оръдия и глинените съдове обаче стои едно от най-големите селища за времето си, простиращо се на внушителните 40 хектара. Как е изглеждало обществото тогава и каква е била съдбата на тези ранни заселници по нашите земи? Ръст и продължителност на живота:

Епоха без старци

Антропологичните данни разкриват любопитни факти за физическия облик и ежедневието на тогавашното население:

Външен вид:

В общи линии хората са изглеждали сходно на днешното население, но са били със значително по-нисък ръст. Продължителност на живота: В неолитното общество напълно са липсвали старци в съвременния смисъл на думата. Старческа възраст: Поколенията са измирали изключително млади. Възрастта между 40 и 50 години се е считала за дълбока старост.

Социално устройство на неолитната община

Животът в праисторическото Курило е бил строго организиран. Малките семейни единици са се обединявали в по-големи фамилии, които са съставяли основата на неолитната община.Общността е имала ясна йерархия – начело на общината е стоял вожд, а духовният и културният живот са били направлявани от жреци. За мащабите на тази епоха е интересно да се отбележи, че приблизителният брой на цялото къснонеолитно население на територията на днешна България е бил едва около 66 000 души.Първият екологичен колапс в историята Въпреки примитивните си оръдия, древните хора са променили природата около Нови Искър необратимо. След 2500 години интензивно земеделие и живот на едно място, ресурсите на района се изчерпват: Почвите биват напълно изтощени от постоянната обработка. Вековните гори в подножието на Стара планина биват изсечени. Това довежда до мащабен екологичен колапс. В резултат на екологичната криза, през първите столетия на IV хилядолетие пр. Хр., тази процъфтяваща хилядолетна система безвъзвратно рухва.