Закрилниците на Искърския пролом -част 3
От хайдушките пътеки до Легията на Раковски В годините на засилен османски натиск след Руско-турската война (1828-1829 г.), младите хайдути от района на Нови Искър не остават безучастни. Те биват изпращани на стратегически мисии за защита на българските села по поречието на река Лесновска и към Ихтиманска Средна гора. В тези постоянни походи момчетата се обособяват в напълно самостоятелна и силно мобилна чета. Към нея се присъединява младият Богдан, който бързо печели доверието на останалите и скоро става техен войвода. Междувременно личният живот на войводата продължава – през 1839 година се ражда неговият син Панко. Семейният уют обаче не спира революционния му устрем. Саботажи по време на Кримската война Добре въоръжената и отлично организирана чета на Богдан войвода действа със стратегически размах. По време на Кримската война (1853-1856 г.), в тясно сътрудничество с местните шопи-войнугани, хайдутите организират мащабни и успешни саботажи. Тяхната основна цел е била да прекъсват и блокират снабдителните линии с провизии и оръжие за османската войска, преминаваща през проходите. За последвалия петгодишен период след края на войната преките сведения за хайдушките походи на Богдан войвода оскъдняват. Сред историците съществуват сериозни предположения, че през тези години той е използвал натрупания опит, за да организира легална керванна търговия, която му е осигурила средства и контакти. Редом до Васил Левски в Легията на Раковски Това привидно затишие обаче не е край на неговата революционна дейност, а подготовка за нещо много по-голямо. Неоспоримо доказателство за това откриваме в запазения допълнителен списък на Първата българска легия в Белград. Историческото доказателство: В този списък под № 18 лично Георги С. Раковски е записал Богдан войвода с името Богдан Кумаровчанин. Роля в легията: Той е зачислен в елитната група на т.нар. „жандари” – термин, с който тогава са обозначавали хората, натоварени с военното разузнаване. Научна публикация: Тези ценни сведения са открити и публикувани от проф. Чолов в престижното списание „Исторически преглед” (кн. 4, 1990 г.). Проф. Чолов изрично уточнява, че този списък включва само имената на легионерите, които Раковски е издържал с лични средства и които са съставлявали боевия „авангард” (предната линия) в предстоящата битка.В този изключителен списък на най-достойните българи, редом до името на Богдан Кумаровчанин, стоят имената на: Васил Левски – Апостола на свободата Поп Пато от с. Мировяне Поп Боне Найденов от с. Кумарица Героичната смърт под Белиградската крепост През юни 1862 година избухва легендарният сблъсък с турския гарнизон в Белград. Богдан войвода воюва храбро срещу поробителите под стените на Белиградската крепост, рамо до рамо със своите другари от Легията на Раковски. В тези тежки градски боеве загиват мнозина от българските революционери. Историческите данни сочат, че сред падналите за свободата в Сърбия най-вероятно е бил и самият Богдан войвода. Неговият достоен и отдаден на отечеството живот завършва така, както е живян – с оръжие в ръка и с героична смърт на бойното поле.
