Нови Искър

Предполага се, че манастирът е основан през 13 век. При турското нашествие в края на 14 в. манастира е разрушен. От запазен надпис над вратата на манастирската църква личи годината 1597, когато се предполага, че тя е обновена.

Църквата е малка, еднокорабна и едноабсидна постройка, с голям притвор и без купол.

Стенописите са дело на монаха Пимен Софийски, изографисал много черкви и манастири в България. Разрушаван и опустошаван многократно, манастирът „Св. Димитър” е възстановен отново през 1848 година със средства на жители от околните на Подгумер села – Курило, Гниляне, Кумарица, Желява и др. Тогава за последен път църквата му е изписана. Останалите манастирски сгради и приписките по църковните книги са от средата на 19 в. Тук е пребивавал Васил Левски при обиколките му из Софийско. През втората половина на 20 в. Подгумерският манастир е превърнат в болнично заведение.

През 16 и 17 в. манастирът бил едно от книжовните огнища в Софийско, в него е имало богата библиотека, а някои книги и документи са били писани от обитаващите го монаси. Манастирът е съхранявал екземпляр от първото издание на Софрониевия “Неделник” (“Неделно поучение”), отпечатано в Рим през 1806 година. През 1897 г. в манастирската библиотека все още се пазела и книга за всичките празници през дванадесетте месеца на годината (Миней).