Просвещението в квартал Славовци: Летописът на Начално училище „Васил Левски“
Историята на просветното дело в днешния квартал „Славовци“ на град Нови Искър е вдъхновяващ пример за родолюбие, дарителство и всеотдайност. Летописите разкриват как едно малко селище успява да извърви пътя до създаването на самостоятелно училище, благодарение на волята на своите жители и местните учители.
Основните писмени свидетелства за този ранен период са съхранени в Летописната книга на 171. училище, а детайлната история на институцията е подробно проучена от Невенка Атанасова, която ѝ посвещава специална глава в своята книга „Славовските светини”.
Дарението на Гьоре Донков и указът от 1921 година
До началото на 20-те години на XX век в село Славовци не е имало самостоятелно училище. Славовските деца – по онова време предимно момчета – са били принудени да изминават ежедневно разстоянието до съседното Кумаришко училище, за да се учат на четмо и писмо.
Желанието на местната общност да има собствено огнище на знанието среща подкрепата на държавата. С официален Указ на Министерството на народното просвещение от 1 декември 1921 година в село Славовци официално се открива самостоятелно първоначално училище. За първи учител в него е назначен будната личност Тома Христов, бежанец от Македония, който полага основите на учебния процес.
Огромен принос за каузата остава жестът на родолюбивия местен жител Гьоре Донков. Той изцяло дарява собствен парцел земя, върху който е издигната сградата на старото училище. Мястото се е намирало в непосредствена близост до неговия личен дом и е разполагало с отделен, уединен училищен двор за игри на децата.
Всекидневието в класната стая според Главната книга (1925 – 1947 г.)
Безценен исторически документ за работата на институцията е запазената „Главна книга на славовското първоначално училище”, обхващаща динамичния период от 1925 до 1947 година. Тя е пряко свидетелство за високите постижения, дисциплината и труда на тогавашните преподаватели и техните възпитаници.
Учебно-възпитателният процес през тези две десетилетия се крепи на раменете на малка, но изключително сплотена и всеотдайна педагогическа колегия в състав:
-
- Василка Янкова, Васил Недков, Георги Робев, Паун Станоев и Г. Шойлекова.
Поради ограничения брой стаи и учители, обучението в Славовци се е водело в т.нар. слети паралелки (обхващащи I, II, III и IV отделение едновременно). Организацията е изисквала голямо педагогическо майсторство – преподавателите са комплектовали малобройна с многобройна паралелка в един час, за да си помагат децата взаимно.
Интересен административен факт е, че училището в Славовци тогава не е имало щатна длъжност за директор. То е управлявано от т.нар. „главен учител“, който е съчетавал административната работа с денонощното преподаване. Този отговорен пост е заеман последователно от:
-
- Васил Недков (в периода 1928 – 1933 г.)
- Георги Робев
- Паун Станоев
- Василка Янкова
През 1930 г. започва строежът на ново двуетажно училище в с. Славовци под ръководството на кмета Свилен Минков, който осигурява материали чрез задължителен обществен труд. Училище „Васил Левски“ е завършено през 1935 г., функционира до 1997 г., а през 2013 г. сградата е разрушена, за да се изгради парк на нейно място. Повече информация за историята на Славовци можете да намерите в местните архивни документи.
Новото двуетажно училище „Васил Левски” е завършено през 1935 година. На първия етаж са разположени две класни стаи и учителската стая, а на втория – салон и гримьорна. Голяма е заслугата на Кирил Ватов – следващ кмет, за дострояването и обзавеждането на училището.
През 1972 година училището става филиал на 171 ОУ „Стоил Попов”.
Училището в Славовци е закрито през 1997 г. и с годините неговата сграда се руши. През 2013 год. тя е разрушена и на това място e изграден парк.
През 1972 година училището става филиал на 171 ОУ „Стоил Попов”.
Училището в Славовци е закрито през 1997 г. и с годините неговата сграда се руши. През 2013 год. тя е разрушена и на това място e изграден парк.
