Османски период 2 част

В книгата си „Пет разказа за историята на Кумарица” Живко Танев отразява хайдушките действия в Искърския пролом край Белград.Най-продължителната форма на антиосманска съпротива е хайдушкото движение. В него още от ХVІІ в. се включват и кумаричани. Местната памет в стари предания е съхранила имената на хайдути и хайдушки войводи като Рад и Радич.Към края на ХVІІІ век Кумарица и околните села често са заплашвани от набези на кърджалийски шайки. Неспособността на султанските войски да защитят мирното население е предпоставка за формиране на хайдушка дружина от кумаричани. Хайдутите, предвождани от войводите Йове и Богдан, се превръщат в социален регулатор и защитник на местното население. През 1769 година в село Кумарица, по времето на турския султан Мустафа III, е роден Йове Радулов. Произхожда от многолюдно семейство. Негови родственици го помнят като „грамаден и красив” мъж. Преживява драматична любовна връзка с любимото си момиче, което не преживява срама на безбрачието.Сравнително късно Йове се научава да чете, пише и смята в Илиенския манастир. Захваща се с търговия на жито в Беломорието. След две години, в съгласие с търговските съдружници, се завръща в България. Скоро оглавява хайдушката дружина, която действа в Искърския пролом край Белград. Хайдутите на Йове войвода провеждат успешни акции срещу банди на черкези и башибозуци и осигуряват закрила за българските кервани и търговци в опасния участък на пролома. Войводата разширява периметъра на действие от лично отмъщение до подкрепа на вътрешни и външни сили за освобождението на България.

Двадесет годишен, среща своето момиче, за което се жени, а след две години се присъединява към хайдушката дружина. Междувременно Йовевата чета често води битки и дава свидни жертви и много ранени. След ново попълнение четата подновява походите си из Искърския пролом. Оттеглянето на руските войски след Руско-турската война 1828-1829 г. провокира поредното турско отмъщение. Младите хайдути са изпращани в защита на селата по р. Лесновска и към Ихтиманска Средна гора. Така те се обособяват в самостоятелна чета. Към нея се присъединява Богдан и скоро става неин войвода. През 1839 година се ражда синът му Панко. Добре въоръжената чета на Богдан войвода, в сътрудничество с местните шопи войнугани, по време на Кримската война /1853-1856 г./ саботират снабдяването на турската войска. За петгодишен период след войната липсват сведения за четата на Богдан войвода. Съществуват предположения, че е организирал керванна търговия. Това не е краят на неговата революционна дейност. Доказателство е допълнителният списък на Първа българска легия, където под No 18 е записан Богдан войвода като Богдан Кумаровчанин в групата на „жандарите”, т.е. към разузнаването. Тези сведения са публикувани от проф. Чолов в сп. „Исторически преглед” кн. 4, 1990 г., като уточнява, че този списък включва имената на легионерите, които лично Раковски издържа и са „авангард” в битката за Белград. В него е и името на Васил Левски. Там са имената на поп Пато от Мировяне и на поп Боне Найденов от Кумарица. Богдан войвода воюва срещу турците под Белградската крепост заедно с другарите си от Легията на Раковски през 1862 г. Там загиват някои от тях, сред които вероятно е и Богдан войвода. Неговият достоен живот завършва с героична смърт.