Новата история на Нови Искър: Първите кметове и индустриалният бум

Освобождението на България поставя началото на мащабно възстановяване на държавността, изграждане на съвременно местно самоуправление и бърз икономически напредък за Софийското поле. Селищата, които днес съставляват град Нови Искър, преминават през период на административно укрепване и индустриализация, превърнали ги в ключови центрове на района.

Първите кметове на Кумарица и историческите източници

След 1878 г. започва изграждането на новата местна власт. Първите избрани кметове на тогавашното село Кумарица след Освобождението са:

- Младен Цветков (Бебо)
- Кръстан Величков
- Стоян Матов
- Стоил Младенов

Основните писмени сведения за Новата и Най-нова история на селищата, образували днешния град Нови Искър, са съхранени благодарение на няколко ценни регионални книги. Това са изследванията на Васил Димитров „Курило и курилци” и „По друмищата на Шопско”, както и книгата на Стефан Шарлопов „Устремът на „Зебра””.

Саможертвата в името на националния идеал

Укрепването на българската държава в края на XIX и началото на XX век е съпътствано от огромния стремеж на нацията да реализира своя национален идеал – обединението на българските земи в границите от Сан Стефано.

През периода 1912 – 1918 година страната ни участва последователно в Балканските войни (1912 – 1913 г.) и в Първата световна война (1915 – 1918 г.). Мъжете от Курило, Кумарица и Гниляне масово се включват в мобилизацията и дават свидни жертви по фронтовете. Издигнатите по-късно войнишки паметници в района и до днес съхраняват имената и паметта на тези загинали герои.

ЖП гара Курило 1087г.

Железопътната линия София – Роман: Прозорец към модерната индустрия

Истинският прелом в икономиката на района настъпва с изграждането на ключовата железопътна линия София – Роман, която преминава през Искърското дефиле. Това грандиозно инженерно съоръжение е построено за рекордните четири години.

Линията е открита официално на 20 февруари 1897 г. Събитието е с огромно държавно значение и на него присъстват лично:

Княз Фердинанд I и княгиня Мария Луиза

Сръбският крал Александър I Обренович

Министър-председателят на България Константин Стоилов

С държавно решение е определено голямата жп гара в този участък да бъде изградена в село Курило. Наличието на железопътна връзка със столицата и вътрешността на страната, съчетано със свободната работна ръка в софийските села, се превръща в основен фактор за бързото икономическо развитие и последвалата индустриализация на района.

През 1927 година започва строителството на най-голямата ТЕЦ в България, изградена от белгийска компания. Въведена е в експлоатация през следващата година след официалното й откриване от цар Борис. Братя Дамянови и Ганчеви създават фабрика за каучукови изделия. През 1936 г. австриецът Макс Дамборец поставя началото на цветната металургия в България с първата оловнодобивна фабрика в Курило. В същата година започва производствена дейност и текстилно предприятие. Тези производства осигуряват работа не само на курилци, но и на населението от околните селища. Увеличават се възможностите на Курило и то, първо сред селата в Шопско, се елекрифицира през 1932 г. Постепенно по-заможните, а след това и по-бедните използват електричеството като нова придобивка в своите домове. Заедно с електрифициането се замисля и водоснабдяването на селото. Изгражда се водопроводна мрежа , дълга четири километра, с труда и на курилските семейства. Във всяка махала на централно място е построена по една циментова чешма, по която тече вода от изворите в м. Кюмезо. Развитието на икономиката променя социалната структура. Засилват се процесите на диференциация в обществото, което води до увеличаване броя на политическите партии в края на ХІХ в. Част от тях са резултат от роенето на Либералната и Консервативната партии, но се появяват и нови политически партии, като БСДП и БЗНС. Политическите борби и противопоставяния се превръщат в характеристика на българския политически живот.

Наличието на железопътна гара бързо превръща Курило в притегателен център за чуждестранни и местни капитали. През 20-те и 30-те години на XX век в района се полагат основите на крупната българска индустрия, което коренно променя бита и социалната структура на местното население.

Раждането на модерната индустрия

Белгийската ТЕЦ (1927 – 1928 г.): През 1927 година в Курило започва мащабното строителство на най-голямата за времето си топлоелектрическа централа (ТЕЦ) в България, изградена от белгийска компания. Централата е въведена официално в експлоатация през следващата 1928 година лично от цар Борис III.

Фабриката за каучук: Предприемчивите братя Дамянови и Ганчеви основават фабрика за каучукови изделия, която по-късно се развива като знаковия за района завод „Зебра“.

Първата оловнодобивна фабрика (1936 г.): През 1936 г. австрийският индустриалец Макс Дамборец поставя началото на цялата цветна металургия в България. Той изгражда в Курило първата в страната оловнодобивна фабрика (по-късно развила се като металургичния завод за олово и цинк).

Текстилното производство: В същата 1936 година в селището започва активна производствена дейност и голямо текстилно предприятие.

Тези заводи осигуряват препитание и сигурни доходи не само за курилци, но и за стотици семейства от всички околни селища в дефилето.

Модернизацията на бита: Първи в Шоплука с ток и вода

Икономическият възход дава на Курило огромно предимство. То се превръща в първото село в целия Шопски край, което се електрифицира през 1932 г. Постепенно, започвайки от по-заможните и стигайки до по-бедните стопани, електричеството навлиза като революционна придобивка във всеки дом.

Успоредно с пускането на тока, местната управа замисля и водоснабдяването на селището. С масов доброволен труд от страна на курилските семейства е изградена първата водопроводна мрежа с дължина от четири километра. За улеснение на хората, във всяка отделна махала на централно място е издигната по една голяма циментова чешма, по която потича чиста вода, хваната от планинските извори в местността „Кюмезо“.

Политическо оживление и социална промяна

Развитието на индустрията и навлизането на фабричния труд променят из основи социалната структура на района. Традиционното селско общество се разслоява – появяват се работническата класа и буржоазията.

Това икономическо разслоение в края на XIX и началото на XX век води до силно политизиране и увеличаване на броя на политическите партии. Част от тях се раждат в резултат на роенето на старите Либерална и Консервативна партии, но на местна почва бързо изникват и изцяло нови организации с голямо влияние сред работниците и селяните – Българската социалдемократическа партия (БСДП) и Българският земеделски народен съюз (БЗНС). Горещите партийни борби, митингите и идеологическите противопоставяния се превръщат в неизменна характеристика на всекидневния обществен живот в Курило и околността.

Раждането на модерната индустрия

- Белгийската ТЕЦ (1927 – 1928 г.): През 1927 година в Курило започва мащабното строителство на най-голямата за времето си топлоелектрическа централа (ТЕЦ) в България, изградена от белгийска компания. Централата е въведена официално в експлоатация през следващата 1928 година лично от цар Борис III.
- Фабриката за каучук: Предприемчивите братя Дамянови и Ганчеви основават фабрика за каучукови изделия, която по-късно се развива като знаковия за района завод „Зебра“.
- Първата оловнодобивна фабрика (1936 г.): През 1936 г. австрийският индустриалец Макс Дамборец поставя началото на цялата цветна металургия в България. Той изгражда в Курило първата в страната оловнодобивна фабрика (по-късно развила се като металургичния завод за олово и цинк).
- Текстилното производство: В същата 1936 година в селището започва активна производствена дейност и голямо текстилно предприятие.

Модернизацията на бита: Първи в Шоплука с ток и вода

Политическо оживление и социална промяна

В края на ХІХ век Енко Петков Златков създава социалистическа група в с. Курило. За първи път е честван празникът на труда 1 май през 1900 година. През 1919 г. социалистическата група се обявява за първична партийна организация на БКП. Социалистическите идеи намират свои привърженици в Кумарица и Гниляне. По време на управлението на земеделското правителство на Александър Стамболийски Гълъб Маринков /Цицалеца/ изгражда организация на БЗНС в с. Курило. През м. септември 1922 г. е основана и комунистическа партийна организация в с. Гниляне. Учредителите избират за партиен секретар Янаки Венков Пенчев. През 1923 г. БКП, след първоначално пасивно отношение към Деветоюнския преврат, започва подготовка за въстание и партийните секретари по места получават указания за действие. Янаки Венков осигурява оръжие чрез военния арсенал и най-добре е въоръжена групата от с. Гниляне. Партийният отговорник от Окръжния комитет Кирил Чепишев прехвърля организацията на Гниляне към Кумаришкия партиен район, където се създава военно-революционен комитет. Негов командир е Гаврил Начков от Мировяне, заместник-председател е Янаки Венков от Гниляне и членове: Никола Желязков; Енко Петков и Гълъб Маринков от Курило; Петър Илиев от Кумарица и Тодор Стоянчов от с. Требич. По предварителна уговорка Начков и Янакиев, след като завземат властта в определените им села ,трябва да подкрепят въстанието в София. На 22.ІХ.1923 г. въстаниците в Гниляне завземат кметството и обявяват „Гнилянската република”. Група от 25 души, в изпълнение на предварителния план, потегля и се обединява с въстаническата група от Курило и завземат курилската гара. Янаки Венков, в книгата си „Гниляне в борба за свобода и щастие”, твърди, че …”Гарата и полицейският участък падат в техни ръце без затруднения.”…

В началото на XX век новите социални и политически идеи бързо намират почва сред работниците и селяните в района на Нови Искър. Политическото оживление прераства в истински сблъсък по време на бурните събития през 1923 година, превърнали се в една от най-драматичните страници в местната история.

Идеологическите корени в района

- Първите социалисти: В края на XIX век Енко Петков Златков поставя началото на организираното социалистическо движение, като създава първата социалистическа група в село Курило. Под негово ръководство за първи път в района е отбелязан Денят на труда – 1 май през 1900 година. През 1919 г. тази група официално се преобразува в първична партийна организация на БКП, а идеите ѝ бързо намират привърженици и в Кумарица и Гниляне.
- Земеделското движение: По време на управлението на Александър Стамболийски (1919 – 1923 г.) Гълъб Маринков (известен с прозвището Цицалеца) изгражда силна и влиятелна организация на БЗНС в село Курило.
- Организацията в Гниляне: През септември 1922 г. е основана комунистическа организация и в село Гниляне, като учредителите избират за свой партиен секретар дейния Янаки Венков Пенчев.

След краткия триумф на „Гнилянската република“, събитията от есента на 1923 година бързо поемат в трагична посока. Последвалите години на репресии, икономически кризи и нелегална борба бележат съдбата на десетки местни семейства.

Разгромът на Септемврийското въстание и съдебният процес

Според личните спомени на Тодор Антов (един от преките участници в бунта), по време на събитията в Курило все още не е имало полицейски участък. Той е създаден година по-късно, през 1924 г., като директна реакция на властта след шумните убийства на тогавашните кметове на Курило и Кътина.

В нощта на въстанието от София пристига куриерът Рангел Стоянов. Той носи изненадваща заповед – бунтът в столицата се отлага до второ нареждане. Командирът Янаки Венков е принуден да разпусне мобилизираните въстаници, но възмездието на властта не закъснява. На следващия ден, 23 септември 1923 г., в Гниляне нахлуват няколко камиона с жандармерия, предвождана от известния с крайната си жестокост капитан Харлаков. Преминавайки през Курило, военните арестуват и пребиват жестоко земеделския лидер Гълъб Маринков, след което започват масови арести в целия район.

Всички задържани въстаници са откарани под конвой в София, в Дирекцията на полицията. Срещу бунтовниците от Кумаришкия регион е образувано мащабно наказателно дело в Софийския апелативен съд. В официалния обвинителен акт по следствено дело №150/1923 г. по описа на IV съдебен следовател са вписани имената на 53-ма въстаници от Гниляне, Кумарица, Курило, Кътина и Мировяне. Процесът срещу тях е преустановен едва през април 1924 година, когато държавата обявява широка политическа амнистия.

Периодът на нелегалност и репресии (1925 – 1926 г.)

След приемането на строгия Закон за защита на държавата (ЗЗД), Комунистическата партия е официално забранена, но нейните активисти продължава конспиративната си работа в нелегалност.

След трагичния атентат в софийската катедрала „Света Неделя” през пролетта на 1925 г., властта предприема нова вълна от чистки. Местните лидери Янаки Венков и Владимир Щърбанов са арестувани незабавно. По силата на ЗЗД те са осъдени съответно на 7 и 5 години строг затвор. Година по-късно обаче, с настъпилото политическо умиротворяване и новата амнистия от 1926 г., двамата са предсрочно освободени.

Голямата едномесечна стачка във фабрика „Зебра“ (1932 г.)

През април 1932 година икономическата криза предизвиква масово недоволство сред работниците в бързо развиващата се каучукова фабрика „Зебра”. Организирана е голяма стачка с категорични искания за по-високи надници и хуманни условия на труд.

Сериозна организационна помощ на протестиращите оказват Васил Марков от Окръжния комитет на БКП и младият Александър Войков от секторното ръководство на Работническия младежки съюз (РМС). Стачката се ръководи от Независимите работнически професионални съюзи (НРПС) и продължава цял месец, съпроводена с тежки сблъсъци и полицейско насилие над стачниците. Протестът приключва с частичен успех за работниците и е подробно отразен на страниците на тогавашния вестник „Ехо”.

Кой е Александър Войков?

Личността на Александър Войков оставя трайна следа в топонимията на днешния град Нови Искър. Той е роден в село Кумарица през 1913 г. След като завършва седми клас в местното училище, той заминава за София, за да чиракува и да изучи шивашкия занаят. Там се включва активно в лявото младежко движение и през 1931 година е избран за секретар на Локорския районен комитет на РМС.

През 1934 г. Войков постъпва като редовен войник в Първа интендантска дружина. По изрично указание на нелегалната Българска работническа партия (комунисти), той създава тайна войнишка група в поделението и развива широка антидържавна агитация сред войниците. Войнишката конспирация обаче е разкрита от военното разузнаване. Александър Войков е арестуван заедно със своите съмишленици, изправен е пред Военен съд и е осъден на най-тежкото наказание – смърт чрез разстрел. Присъдата е изпълнена веднага.

Две десетилетия по-късно, с указ на властта от 1955 г., селата Славовци и Кумарица са официално обединени в едно общо, по-голямо селище. В памет на екзекутирания местен ремсист, новото обединено село получава официалното наименование Александър Войков – име, което то носи чак до май 1974 г., когато е създаден съвременният град Нови Искър.

……………………………

Втората световна война и преломът: От германските гарнизони до съветската сфера на влияние

Годините на Втората световна война (1939 – 1945 г.) донасят нови изпитания и радикална политическа промяна за жителите на Софийското поле. Районът на днешния град Нови Искър се оказва в центъра на сблъсъка между официалната държавна политика и нелегалното съпротивително движение.

Военните години и разквартируването на германските войски

В началта фаза на войната местните леви активисти се включват активно в т.нар. Соболева акция (края на 1940 г. – началото на 1941 г.), като събират подписи в подкрепа на предложението на СССР за сключване на пакт за взаимна помощ с България.

След като през март 1941 г. правителството на Богдан Филов официално включва България на страната на Тристранния пакт (Оста Рим–Берлин–Токио), в селата Гниляне и Курило са разквартирувани редовни германски военни части. Присъствието на чужди войски променя ежедневието на местното население, а след нападението на Германия над СССР през юни 1941 г., нелегалната Комунистическа партия официално обявява курс към въоръжена съпротива.

Трагичната съдба на Иван Парев

Пролетта на 1944 г. е белязана от изостряне на партизанските действия в района. На 19 април 1944 г. в село Гниляне пристига отговорникът по партизанската дейност за региона Иван Парев (роден в съседното село Световрачане). Той организира тайни срещи в домовете на местните партийни членове и младежите от Работническия младежки съюз (РМС), като им поставя спешни задачи за незабавно излизане в нелегалност и събиране на хранителни провизии и облекло за партизанските отряди в дефилето.

Месец по-късно, на 7 май 1944 г., вследствие на разкрития, Иван Парев е заловен от жандармерията в собствения му дом в село Световрачане. Той е откаран под конвой в засиления полицейски участък в село Курило. Парев е подложен на жестоки изтезания в продължение на повече от две седмици, но отказва да предаде явените конспиративни мрежи. На 25 май 1944 г. той е ликвидиран от полицията.

Геополитическият завой и съветският модел

Втората световна война завършва с преминаването на България на страната на Антихитлеристката коалиция и участие на българската армия в окончателния разгром на Нацистка Германия в Европа.

Бъдещето на страната обаче се решава на най-високо геополитическо ниво. На историческата среща в Москва през октомври 1944 г. британският премиер Уинстън Чърчил и съветският лидер Йосиф Сталин сключват т.нар. „процентно споразумение“ за разделяне на Балканите на сфери на влияние. България попада изцяло в съветската зона на контрол, което предопределя нейния политически път.Ж.Нихайлова

В страната започва мащабно изграждане на тоталитарна държава по съветски образец. Последвалите дълбоки, радикални и често болезнени промени – като национализацията на фабриките в Курило (включително завод „Зебра“) и масовата колективизация на земеделските земи – се превръщат в новата икономическа и социална реалност, по която се развива районът на Нови Искър през следващите десетилетия.

Ж, Михайлова