Селата от района на Нови Искър през вековете на Османското владичество
Османското нашествие от края на XIV век слага край на Второто българско царство и прекъсва естественото историческо развитие на българския народ за цели пет столетия. София и нейните околности са завладени от османските турци през 1382 г. Интересен факт е, че в своя официален доклад до султан Мурад I, турският пълководец и пръв бейлербей на Румелия – Лала Шахин, описва София и Софийското поле като „райска градина”. В пределите на тази плодородна област влизат и селата Кумарица, Славовци, Курило и Гниляне.Данни от турския опис през 1446 година. Първите подробни писмени сведения за икономическото състояние на местните селища откриваме в подробен турски опис на тимари (условни поземлени спахийски владения) от 1446 г. От него ясно личи, че селата са били добре развити за епохата си и са носили сериозни приходи на своите владетели: Село Славовци: Записано е с 10 домакинства и 1 вдовица, като е било владение на армейския командир Солак Али. Село Кумарица: Отбелязано е с 38 домакинства и 3 вдовици, дадени като владение на Махмуд. Село Курило: Било е най-голямото в района с 46 домакинства и 6 вдовици, зачислени като тимар на Дурсун, син на Мустафа. Регистърът на джелепкешаните от 1576 година Имената на местните села се появяват отново в официален документ от 1576 г. Това е специален регистър на едрите овцевъди (джелепкешани), съставен от пазарджишкия кадия Джафер. Документът свидетелства за силния поминък в региона, като споменава поименно: 7 едри овцевъди в Кумарица 3 едри овцевъди в Гниляне, 1 едър овцевъд в Курило.Войнушката институция през XVI век Към края на XVI век, успоредно с отслабването на класическата военно-спахийска система, в района се развива т.нар. „войнушка институция”. Това е била специална категория българско население със специфичен статут. Срещу ангажимента да изпълняват определени спомагателни военни задължения към османската армия, местните мъже (войнуци) са получавали значителни данъчни облекчения от султана. Регистрите показват, че от тази привилегия са се ползвали: 14 души от село Гниляне, 12 души от село Кумарица. Тази институция е помогнала на местното население да запази част от земята си и да съхрани по-добре своето самосъзнание през трудните векове.
