Духовното събуждане:
Стопански възход и просвета в Нови Искър през Възраждането
Българското национално Възраждане не подминава Софийското поле. В средата на XIX век селата Курило и Кумарица преживяват забележителен стопански напредък и културно оживление. Тези съдбоносни за района процеси са подробно описани от свещеник Юрдан Ангелов в неговия ценен труд „Духовно и културно-просветните дейци в село Кумарица в турско”.Кираджилъкът – прозорецът на Кумарица към външния свят Поради недостига на собствена земеделска земя в селската мера, предприемчивите кумаричани намират нов начин за препитание – кираджилък (организиран превоз, транспорт и охрана на търговски стоки с коне). Този страничен занаят бързо започва да им носи добри доходи и променя изцяло облика на местното общество. Занаятът обаче е изисквал много повече от здрави коне. Както отбелязва в книгата си Юрдан Ангелов: „Простакът не е могъл да бъде кираджия, както и днеска простакът не може да бъде общественик” . За да бъдеш успешен кираджия в онези несигурни времена, е било нужно да се ползваш с огромно доверие сред търговците, да се справяш с ежедневни опасности по пътищата, но и да умееш да общуваш с видни хора от епохата. Именно кумаришките кираджии стават живата връзка на района с външния свят и големите икономически центрове. 
Първите огнища на грамотност:
Килийните училища
Новите стопански поприща бързо раждат остра нужда от грамотни хора, които могат да четат, пишат и смятат. В отговор на тези потребности в района се появяват първите килийни училища: Просветата в Гниляне: След раждането на сина му Стоил през 1841 г., свещеникът Младен Николов започва да свещенодейства и да учителства в село Гниляне. Той избира съседното село, тъй като в родното му село Кумарица по това време духовен пастир и учител е поп Цвятко Николов. Манастирското училище в Курило: През 1857 година дядо Викентий отваря килийно училище в Курилския манастир, който по това време е основното духовно и културно средище за всички околни селища. За първи учител там е назначен Кола Малинов от село Гниляне. Тези ранни просветни средища изиграват историческа роля – те поставят началото на местната интелигенция в Нови Искър, която по-късно ще оглави големите духовни и политически промен
Преходът към модерното светско образование.
С напредването на годините религиозното килийно обучение отстъпва място на модерното, светско образование: Новото училище в Кумарица: Благодарение на волята на селските старейшини и енергията на Стоил Попмладенов, в Кумарица е открито първото съвременно светско училище. Училището в Курило: По запазените лични спомени на общественика Гоце Ранков, модерно светско училище в Курило се открива официално през 1865 година. Благодарение на предприемчивостта на своите кираджии и будността на първите си учители, районът на днешния град Нови Искър посреща края на Османското владичество с изградена мрежа от училища и ново, будно поколение българи.
