Слънчева енергия

За една година Земята получава от Слънцето около 1,96.10^21 килокалории лъчиста енергия, която е около 10 пъти повече от всички нейни енергийни запаси взети заедно.
За България слънчевата енергия представлява голям енергиен ресурс.

 Заради географското положение на страната условията за използване на слънчева енергия са изключително благоприятни, особено в южните и източните райони. България може да се раздели на три слънчеви зони, като средната годишна продължителност на греенето е около 2150 часа (около 49% от максимално възможното). Независимо, че 77% от площта й е заета от гори, обработваема земя и природни резервати,останалата територия би могла да се използва за изграждане на слънчеви централи. 
Първата слънчева инсталация в България е монтирана още през 1979 г. на покрива на бирената фабрика край Кърджали. Тя се експлоатира само три години.

На 6 юни 1997 г. е пуснат в експлоатация първият в България вятърно-слънчев генератор на ток в Техническия университет във Варна. В периода 1997-1998 г. 14 демонстрационни проекта за използване на алтернативни енергоизточници са реализирани във фирми и учреждения в Ловешка област. Проектите са финансирани по програма ФАР и със общински средства. Сред най-интересните от тях е слънчевата сушилня на ловешката мебелна фирма “Емос”. Около 30 енергоспестяващи проекта са изпълнени в Хасковска област, сред които монтирането на слънчев колектор в Градската болница в Крумовград, изграждането на система от слънчеви колектори, осигуряваща топла вода, в болниците “Проф. д-р Стоян Киркович” в Стара Загора и работническата болница “Д-р Чакмаков” в Раднево. През 2000 г. разградската фирма “Нови енергийни източници” монтира слънчев колектор в Социалния дом за деца с увреждания в с.Медвен, община Котел. През 2001 г. в Дома за стари хора в Силистра е монтирана най-голямата слънчева инсталация в страната, състояща се от 72 модула. Инсталацията е произведена по български проект от силистренската фирма “Ратега”. В края на 2001 г. в Троян са реализирани два проекта за използване на слънчева енергия и на дървесни отпадъци за отопление и производство. Водата в басейна на троянското училище “Свети Климент Охридски” се топли със слънчева енергия. Инсталацията е монтирана със съдействието на Областния енергиен център в Ловеч, който през май 2001 г. година започва работа по проект за използване на възобновяеми енергийни източници (слънце, вятър, вода, геотермална вода, биомаса) като предпоставка за устойчиво развитие и опазване на околната среда в общината. Освен в училището, подобен енергиен източник – използване на дървесна биомаса, се оказва ефективен за производството на енергия в местната дървообработваща фирма “Лесопласт” АД, където с биомаса работят два котела за изгаряне на отпадъци.

България е страна със много слънце през годината и електропроизводството от слънчева енергия е много перспективно. През 2004 г. от българска страна е поставен въпросът за активизиране на сътрудничеството с Индия в областта на алтернативните енергийни източници с изграждането на електроцентрала, използваща слънчева енергия в Ахтопол с индийска помощ по идеен проект на Централната лаборатория по слънчева енергия и нови енергийни източници (ЦЛ СЕНЕИ) при БАН, като българската страна предостави терен. Представители на ръководството на индийската държавна компания “Central Electronics Ltd.”, проявила интерес към проекта, посещават България през юни 2005 г., когато са очертани основните параметри и схемата за финансиране на изграждането на слънчева централа край Ахтопол с капацитет 300 kW. През август 2007 г. Министерство на икономиката и енергетиката предлага реализирането на проекта да бъде осъществено изцяло на фирмено ниво. Подготвен е проект на меморандум между консорциума “Енемона”-БАН и индийската държавна компания “Central Electronics Ltd.”, определящ финансовите параметри и задълженията на страните за реализиране на проекта. На 3 август 2006 г. ЦЛ СЕНЕИ официално открива първата в България станция за производство на електроенергия от слънчева радиация. Фотоелектричната станция е в рамките на европейски проект “Разширяване на фотоелектричното преобразуване”, в който участват екипи от 10 държави, като изградените “слънчеви” станции ще бъдат общо 26. Съоръжението използва не топлината на Слънцето, преобразува слънчевата енергия в електрическа с напрежение 230-240 волта, което след това автоматични електронни устройства превръщат в променливо с напрежение 220 волта – съвместимо с електрическата мрежа в България. Токът, произведен от слънчева енергия, влиза в общата електрическа мрежа.

На 24 септември 2007 г. компанията “Енерджи инвестмънтс”АД обявява намерението си за изграждане на соларен фотоволтаичен парк в с. Средногорци, община Мадан. Съоръжението ще произвежда по 45 киловатчаса електроенергия от слънчевата светлина, договорена предварително за изкупуване от EVN. Първоначалната инвестиция в соларния парк на компанията е 600 000 лв., като има намерение да развива проекта от декар и половина на по-голяма площ – 50-100 декара.

През октомври 2008 г. австрийската фирма “Киото” АД и швейцарската “Конторал” АД правят презентация в община Тервел на проекта за изграждане до края на 2009 г. на най-голямата в България фотоволтаична централа край с. Честименско с мощност от 4 МВтч на площ от 300 д

ка непродуктивна земеделска земя. На 4 ноември 2008 г. по време на първата конференция за фотоволтаична слънчева енергия в Югоизточна Европа в София председателят на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) проф. Константин Шушулов заявява, че в България работят около 159 киловата инсталирани соларни мощности. В ДКЕВР има заявки за издаване на предварителни лицензи за около 850 мегавата соларни мощности. С определянето на преференциалната цена за фотоволтаичната слънчева енергия през 2006 г. инвеститорският интерес към изграждането на тези централи в България е нараснал и вече са факт първите 3 малки централи в Карнобат, Айтос и Сливен.