ВЯТЪРНА ЕНЕРГИЯ
Себестойността и инвестициите от вятъра са най-ниски в сравнение с всички други електропроизводства от екологичните и напълно възобновяеми енергоизточници. В България средната скорост на вятъра е по-ниска от тази в Гърция, Германия, Дания, Великобритания и други държави с развита ветроенергетика, въпреки че има много места с ветроусловия, сравними с тези в посочените държави.Вятърната енергия в България може да се използва на 3,3% от общата площ на страната – планински била и върхове над 1000 м, а също и по Черноморието (нос Калиакра и нос Емине).
Територията на страната би могла да се раздели на три ветрови зони. Първата зона е Дунавската равнина и Тракия, долините на р. Струма и р.Места, както и високите полета на Западна България. Втората зона обхваща Черноморското крайбрежие и Добруджанското плато и местата в планините с надморска височина до 1000 м, третата зона обхваща откритите планински била, върховете с надморска височина над 1000 м и вдадените в морето части от сушата.
За периода 2005 – 2007 г. вятърните мощности в България са се увеличили със 100-процентен ръст годишно. Докато през 2005 г. страната разполага с 13 мегавата мощности от ветрогенератори, то през 2007 г. те са вече 29 мегавата. До 2010 г. се очаква общата инсталирана мощност да достигне около 300 МВтч.В България има над 70 вятърни централи с мощност около 35 МВтч. Централите се намират главно по Североизточното Черноморие – Каварна и Балчик, в района на Сливен, Айтос, Ямбол, Търговище, а също и Сомовит. По данни на Националната електрическа компания (НЕК) само до края на 2007 г. са открити процедури за въвеждане в експлоатация на 80 мегавата, а през 2008 г. – за още 386 мегавата мощности за производство на електроенергия от вятърни централи. Заявките за построяване на ветрови паркове в България към ноември 2008 г. са за около 3000 мегавата при изградени около 50 – 60 мегавата.
На 25 август 2006 г. край плевенското село Сомовит се открива новоизградената вятърна електроцентрала. В местността Могилата над селището парк от три вятърни генератора произвеждат по 620 КВтч с мощност от 380 волта при скорост на вятъра 35 метра в секунда. Инвестицията е за около 1 млн. лв. Собственик е ловешката фирма “Велга” ООД. Първият вятърен парк с 4 нови генератора с обща мощност 2,4 мегавата изгражда край Каварна “Енерджи инвест”, дъщерно дружество на първата българска компания за дялово финансиране “Адванс екуити холдинг”. За пръв път през януари 2007 г. компанията продава на “Е.ОН България” 516 160 кВтч електроенергия.
На 25 юли 2008 г. посланикът на Япония в България Цунехару Такеда открива край нос Калиакра ветрогенераторния парк”Калиакра уинд пауър”. Монтираните 35 агрегата произвеждат 35 МВтч електроенергия от силата на вятъра. До януари 2009 г. те са произвели близо 50 000 МВтч електроенергия. Инвеститор е “Калиакра уинд пауър” АД, собственост на японския концерн “Мицубиши хеви индъстриз” и българското инженерингово дружество “ИНОС -1”. Инвестицията е 60 млн. евро, а паркът е разположен на 2700 дка площ.
На 5 декември 2008 г. италианската енергийна компания “Енел” обявява, че е придобила 13 ветрогенератора с обща инсталирана мощност 39 MW, разположени на черноморското крайбрежие в близост до Шабла и Камен бряг. Комисията за защита на конкуренцията е одобрила сделката между дъщерното дружество на “Енел” – “Енел Грийн Пауър България”, и “Глобал Уинд Пауър България”, дъщерно дружество на датската компания Global Wind Power A/S за придобиване на вятърните мощности. Очаква се турбините да започнат да работят в началото на 2009 г. В областта на възобновяемите енергийни източници “Енел” има подписани споразумения за разработването на такива проекти с общините Гурково и Севлиево.
На 11 декември 2008 г. българо-австрийският консорциум “Уинд енерджи” представя в Шабла проекта си за ветроенергиен парк в община Шабла-северозапад. Паркът ще бъде изграден западно от селата Граничар и Стаевци върху терени, собственост на консорциума. Проектът предвижда издигане на 125 ветрогенератора, всеки от които на стойност 280 000 евро. Общата стойност на инвестицията е 300 млн. евро.
На 16 декември 2008 г. е подписано финансово споразумение с американската компания “AES-Geo Energy” за изграждане на вятърен парк “Свети Никола”. Той ще бъде най-големият в България и ще се изгради на територията на община Каварна. Проектът е на стойност 270 млн. евро и се финансира от AES и консорциум с участието на Европейската банка за възстановяване и развитие, Международната финансова корпорация (IFC), UniCredit Bank и UniCredit Bulbank.Проектът предвижда изграждане и експлоатация на 52 вятърни турбини с мощност 156 мегавата. Цялостната инвестиция възлиза на 270 млн. евро.
През 2009 г. се очаква да започне изграждането на вятърен парк в Суворово на българско-испанското дружество “Еолика” (40 ветрогенератора). Компанията има сертификат за първи клас инвеститор и ще монтира нови турбини. Инвестицията е за 175 млн. лв. и се очаква да бъде завършена в началото на 2010г. Със същия сертификат е и “Вятърен парк Станата” ЕООД – дъщерното дружество на германската компания “Ве Е 2” (WE 2), което през 2009 г. ще изгради три ветрени парка в Добруджа. Първата част от проекта включва монтирането на 13 генератора край добричкото село Одърци, които годишно ще произвеждат 68 800мегавата енергия. Вложенията в първия парк ще надхвърлят 74 млн. лв. (38.2 млн. евро). Останалите съоръжения ще се изградят също във ветровити райони в Добруджа, като общата инвестиция ще достигне 200 млн. лв.
През пролетта на 2009 г. се очаква да започне изграждането на ветро-фотоволтаична електроцентрала в землището на село Трояново, община Камено. Стойността на първото за Балканите подобно съоръжение е 38 млн. евро. Строителството на електроцентралата “Златен юг” е на площ от 200 дка на 14 км от
Бургас. Фотоволтаичният парк на съоръжението е с инсталирана мощност от 4,5 МВтч и вятърни турбини с инсталирана мощност 2,0
MВтч. През зимата намаленото фотоволтаично електропроизводство ще бъде компенсирано от увеличаването на вятърното. Сред екологичните предимства на електроцентралата е, че за изграждането й не са необходими бетонни основи, което опазва почвата. Опорите са поставени така, че зелената площ под тях да бъде използвана за земеделски нужди. Денем чрез енергията от фотоволтаичните панели се помпа подземна вода, която служи за напояване на залените площи нощем и охлаждане на фотоволтаичните системи. Предвижда се годишните приходи от екологичните ползи да са 700 000 евро. По проект строителството на хибридната електроцентрала ще приключи през 2012 година. Инвеститор на проекта е “Солар БГ” ООД./редакция “Справочна информация”/
Източник: http://freesolarenergy.blogspot.com/