Великият Тесла признава, че е взривил Сибир
В завещанието си сръбският учен пише, че това е негов експеримент. Пл
анирал да насочи мълнията към Северния полюс, но щял да разтопи леда и да предизвика потоп
Тунгуският метеорит, ‘паднал” на 30 юни 1908 г.. не е никакъв метеорит, а научен експеримент на гениалния изобретател инж. Никола Милутин Тесла. Сърбинът, който през 1891 г. получава американско гражданство, го нарича “Сибирския експеримент”. Това става ясно от едно негово
Намерена е малка работна тетрадка, запечатана в плик, върху който ученият собственоръчно е написал на английски:
“Да се отвори в навечерието на стогодишнината на Тунгуския феномен” На 5 януари 1943 г. Тесла предал този ппик на племенника си Сава Косанович. тогава посланик на Югославия е САЩ. Пет дни по-късно е същата стая намират безжизненото тяlо на великия учен. Според съдебния лекар от нюйоркската полиция д-р Уембпи обаче той е починал на 7 януари 1943 г. в 22.30 часа от сърдечна недостатъчност.
Години по-късно този ппик е откупен от наследниците на големия магнат и банкер Джей Пиемонт Морган и е подарен през 2005 г. на новооткрития музей на Никола Тесла в Белград. По волята на изобретателя завещанието е отворено в края на 2007 г. в навечерието на стогодишнината от Тунгуския феномен.
Според записките подготовката за “Сибирския експеримент” е започнала през 1907 г. от специално построената високотехнологична кула “Уордънклиф” на остров Лонг Айланд на около 60 км северно от Ню Йорк. На първите листове на тетрадката Тесла описва оборудването, доставено от “Уестингхаус”.
“10 април 1908 г. Всичко е готово…”
Великият изобретател патентовал редица измервателни уреди, чрез които е могъл да регистрира и проследява еволюцията магнитните бури по света. Той е обръщап специално внимание на тези. които са се образували в 1000-километровата ивица на 60-ия земен паралел, минаващ на 450 км южно от ловно-рибарското селище Ванавара.
От записките става ясно. че ученият е анапизирал параметрите на електромагнитното поле на Земята от кулата “Уордънклиф” до Централен Сибир. “1 май 1908 г.: Пробно задействаме №1 с мощност…
Над Европа и Русия от Лондон и Париж в посока Урапските планини в небето се забелязват огромни проблясъци светлина.”
“27 юни 1908 г: В Европа и Русия светпината рязко се засипва. Тя се измества от Баптийско море към Урал. В небето се набпюдават светещи нажежени кълба, които се движат към Източен Сибир.”
“29 юни 1908 г: Задействаме №11 – три импулса с интервал от 60 секунди. Това беше взрив! Вълната стигна до Ню Йорк. В Сибир се случи чудовищен взрив на природно електричество… Гигантска кълбовидна мъпния? Кълбовидна мълния!”
Точно под думата “чудовищен” хартията на работната тетрадка се е скъсала от писеца на автоматичната писалка на Тесла, което издава емоционалното състояние, свързано с очакваните резултати от дълго подготвяния ‘Сибирски експеримент”.
За първи път хипотезата за връзката между Тесла и Тунгуския феномен е изказана през 1996 г. от американския ясновидец Манфред Димде. Тогава е възприета като екзотика, защото все още завещанието на изобретателя не е отворено. Лесно е да се пресметне, че задействаното устройство №11. разтоварило три гигантски по своята мощност пръстеновидни електрически импулса, съвпада с тунгуския взрив. Изчислението се получава, като се вземат предвид часовата разлика и разликата в използваните календари в САЩ и Русия през 1907 г. • по стар и нов стил.
Общата дължина на траекторията, която прелита пръстеновидният електрически импулс от кулата •Уордънклиф” до епицентъра край Ванавара. е около 16 500 км. Средната скорост на полета е била 2520 км/ч. а височината – между 15 000 и 20 000 м. т.е. посоченото разстояние е преодоляно за 6 часа и 33 минути.
Преки и косвени доказателства за експеримента
Феноменалният сърбин е автор на над 500 патента, които са изпреварили с цяпо столетие времето си. Един от тях – № 787 412 от 1905 г.. е пряко свързан със Сибирския експеримент.
Той е за изобретение за безжично пренасяне на огромни електрически заряди на големи разстояния.
Патентът е пряко потвърждение за съпричастността на Теспа към Тунгуския феномен. Част от научните занимания на изобретателя са и изследванията му по т.нар. лъчи на смъртта, предназначени да унищожават вражески самолети, кораби и ракети на големи разстояния. Става въпрос за един и същ метод като този за безжичното пренасяне на електричество, но значително по-фокусирано и с по-малко загуби при преноса. Диаметрите на тези поразяващи лъчи са от порядъка на 1 ангстрьом (10 м на минус 10-а степен). Те са косвено свързани с Тунгуския феномен.
В броя си от 30 декември 1907 г. – 6 месеца преди тунгуския взрив. в. “Ню Йорк сън” информира своите читатели за предстоящ експеримент в Сибир, подготвян от инж. Никола Тесла, който е свързан с пренос и освобождаване на огромно количество електрическа енергия от пръстеновиден заряд.
Много автори, изследващи живота и творчеството на Тесла, наричан от медиите “Повелителят на мълниите”, отбелязват, че в дните преди 30 юни 1908 г. той е правил множество заявки за географски карти на най-рядко населените области в Централен и Източен Сибир в Конгресната библиотека на САЩ. Предпопага се. че е проучвал безопасните места за взрива.
• Авторът на статията е доктор на математическите науки, преподавател в Техническия университет в София.