Оброчният кръст – част от християнския бит и духовност
Оброчищата са част от българският християнски бит. Те се срещат и под имената: оброк, оброчище, черковище, камик? Това е свещено място, почитта към което се изразява в строга забрана за посегателство върху дърветата, камъните, кръста, водата, до които се намира или на които е посветено.
В повечето случай те служат за измолване на защита, здраве и благополучие. Наименованието на празника и оброчното място или е наследено по териториално-родствена линия, или пък се помни неговото установяване в години на природни бедствия.
Оброкът е култов обект, посветен на християнски светец, Богородица или Исус Христос и е предназначен за провеждане на празника на съответния ден. Оброкът се намира в рамките на селището или извън него, на високо място, до култово дърво или група дървета, в близост до извор, или кладенец. Много оброци се намират в развалините на езически светилища, надгробни могили, християнски храмове. Това установихме от записаните спомени на Димитър Стефов.
Оброците не носят никаква информация без цялостния анализ на местоположението на всички оброчни камъни в селото, селището или района. Дълбоко вкоренено е вярването, че който счупи или посегне със зла умисъл върху оброка или “миросаното” (свещеното) дърво, ще го сполети нещастие или ще му се случи нещо много лошо на него или неговото семейство.
По време на Османското владичество в селищата, в които не е имало черква, около Оброка задължително са поставяни елипсовидно подредени камъни, върху които са сядали членовете на семейството, рода или фамилията. Това място се нарича оброчище и край него се е съсредоточавал религиозният и празничният живот. През Възраждането край Оброка се построяват християнски храмове, параклиси и манастири. Що се касае до “свещените дървета”, наричани в Царибродско “миросани”, древните българи още в своята прародина са практикували култа към световното дърво.
Кръстът, който е стар рунически символ, в Средновековието и по време на османското владичество се е превърнал не само в символ на верската, но и на националната принадлежност. Каменоделците са били личности с особено духовно съдържание. Наричали са ги “народни майстори”, защото са предавали традицията – от баща на син, от майстор на майстор, от поколение на поколение.
Одухотворяването на камъка датира от най-древно време. Първоначално са били почитани камъните с естествени, природни форми, наподобяващи някакви същества, на които била приписвана чудотворна сила “оренда”, която имала свойство да се пренася от предмет на предмет, както и между хората
Каменни оброчни кръстове са били поставяни от българите от много стари времена, по различни поводи. Такива са: раждане на дете, смърт на важен член от рода, природно бедствие и други. Всяка фамилия от незапомнени времена има издигнат оброчен каменен кръст някъде в околността на селището. Поводът, по който са издигнати тези кръстове и точният момент, когато това е станало, отдавна никой не помни. Но обетът се пази от потомците.
. Те се превръщат в традиционни родови, регионални и национални поводи за празник, които прославят християнските светци и търсят православната ритмика в езическото звучене на старите култови дейности. Това идва да покаже още, че българите не са се отказали от проверената от времето и практиката сила на природата, под формата на свещени дървета, свети места, скали с антропоморфен характер, които помагат при определени обстоятелства, както и „орендисани“ извори, гори и местности.