Когато Славовци е било голямо и богато село по време на Второто българско царство е изграден достолепен християнски храм, дълъг 15 м. с олтар и отделни места за мъже и жени. Изграден е върху римски останки и е разрушен при турските нашествия.

По време на чумна епидемия, която покосявала стари и млади, славовчани молят Бог за спасение в източната част на срутената църква, до многолетния бряст, където е бил откритият олтар. Руините на сринатия храм са разчистени през 1922 година.

Със съдействието на Министерството на вътрешните работи църковното настоятелство разгръща широка кампания из цяла България за набиране на средства за построяването на храма. Всяко избрано от настоятелството лице получава тетрадка, която започва с препис на позволителното за градеж. В него се удостоверява, че им се разрешава да събират волни пожертвования в срок от три години и шест месеца в цялото Царство за построяването на храм в Славовци. Тези тетрадки , повече от 20 на брой, съдържат цялата информация за събраните средства и техния отчет. Резултатът е изненадващ – близо милион народни пожертвования за градежа на храм-паметника „Св. Николай Чудотворец”. Общоселската мечта се сбъдва и през пролетта на 1926 година църквата е съградена и зографисана. Новата църква е тържествено осветена в последния четвъртък преди Спасовден.

„Св. Николай Чудотворец” е единственият в района храм-паметник посветен на героите, загинали във войните от 1912 до 1918г.