София е избрана за столица на България, не само заради средищното ú положение, но и поради многото манастири, които са около града. Те са нейният ореол и са наречени Софийската Света гора. Точно колко и кои са тези манастири е трудно да се каже. Възникват по различно време и са построени и организирани по подобие на Атонските манастири.
Един от най-старите е Курилският ”Св.Йоан Рилски”.
Неговата история е проучвана от редица историци, сред които са Георги Чавръков, В. Кънчов, д-р Стефан Попов, Елена Николаева, Валентина Динева и др.
Манастирът се намира в подножието на Стара планина, в началото Искърския пролом, 15 км северозападно от град София. Старата крепост „Белград” охранява това стратегическо място, съхранило много светини от Българското средновековие. Доказателство за това е Курилският манастир.Той съществува още по време на Първата българска държава, със сигурност през втората половина на Х век, при цар Петър. За манастира се споменава в едно от писмата на Охридския архиепископ Теофилакт, когато Средец и областта му са част от диоцеза на Охридската независима архиепископия /ХІ век/. Първоначално манастирът е назован „Св. Йоан Кръстител”, но след като временно, на два пъти, мощите на Св. Йоан Рилски са пребивавали в светата обител, храмът и манастирът приемат името на светеца „Свети Йоан Рилски Чудотворец”. Според предание мощите на светеца престояват в манастира при пренасянето им от Търново в Рилския манастир през 1469 година. Йоан Рилски е първият народен светец.
Роден е около 876 година в село Скрино, за което има вероятност да е Софийското Курило, а не това на десния бряг на р. Струма. На младини обикаля няколко манастира, след което се отдава на отшелнически живот. Въздейства на хората с примера си – с абсолютното си смирение и с желанието да даде облекчение на бедните. Праведният му живот и способността му да лекува, както и неговите молитви му донесли слава и около него се събрат хора, които искат да споделят праведния му живот. Светецът умира на 18.08.946 година.
Населението на с. Курило и околните села почита святото място и лековитото аязмо в близост до манастира и слави паметта на рилския светец.
След завладяването на София от османците през 1382 година манастирът е разрушен, вероятно след разгромяването на крепостта „Белград”. От стар надпис в притвора на църквата става ясно, че през 1593 година няколко монаси от съседните села – йерей Драгия от с. Доброславци, йеромонах Теодосий от с. Кумарица и Йовчо от с. Требич отново построяват църквата. Тогава е и изографисана, а през 1596 година е презографисана със средства на софийските хлебари – Стоян хлебар Софиянин и Стоян симитчия Софиянин. Обновяването на манастира и изписването на църквата се свързва с името на отец Пимен Зографски /Софийски/ в края на шестнайсти век. Той е известен книжовник и живописец, учил зография при майстор Тома в софийската църква „Св.Георги” и в Зографския и Хилендарския манастири. Възстановява в Софийската епархия петнайсет манастира и триста църкви. В Курилския манастир от това време са оцелели само няколко образа на светци и отделни сцени, излезли изпод майсторската ръка на великия творец. Сравнително добре е запазена сцената „Успение Богородично” над входната врата, образите на Св.Панталеймон и Св.Св.Константин и Елена. В абсидата са запазени образите на Света Богородица – сюжетните образи от „Благовещение” и моменти от „Светата Евхаристия”. На източната страна в предверието са запазени сцени от живота на Св. Йоан Рилски. Под някои фрески в притвора има и по-стар пласт. Стенописите в централното помещение са в унисон с утвърденото изобразително изкуство по нашите земи, но сцената „Избиване на младенците по заповед на цар Ирод” по своя композиционен строеж е рядкост в българската религиозна живопис.
Малката старинна църква на Курилския манастир е еднокорабна постройка с две предверия, строени и украсявани по различно време.
През 1816 година храмът на Курилския манастир е отново пристроен и изписан по времето на игумен Викентий. За разлика от художествените качества и стойност на първия живописен слой, новият се характеризира със занаятчийски похват и несръчност. През 1830 година към църквата се пристроява вътрешно предверие, където се изписва образа на патрона – Св. Йоан Рилски. Българският светец е включен към композицията Дейсис (моление), редом с Исус Христос, Св. Богородица и Св. Йоан Кръстител.
В изграденото външно предверие e съхранен надпис със следното съдържание:
„За слава на светата
единосъщна животворяща
и неразделна троица
изографиса се този
храм по изволението на игумен Викентий монах,
ктитори от Курило Стефан, Величко, Георги, Денко,
…, Гюра в лето господне 1849
месец август Стойко, Матей,
Михалко, …, Йоана, Янко, Илко
Интерес представляват сцените – „Изгонването от Рая” и „Възнесение на Св. пророк Илия”. Във външното предветие е организирано килийно училище. През епохата на османското владичество Курилският манастир е важно духовно-религиозно средище в Софийска област.
Една от най-ценните ръкописни книги е така нареченото Курилско евангелие
Това Четвероевангелие е ползвано за богослужение в манастира. Известно е ръкописно евангелие от ХVІ век, ценен образец на българската ръкописна орнаментика. Това евангелие и един каменен свещник със старобългарски надписи от 1497 г. се съхраняват в Църковно-историческия и археологически институт и музей в София.
Иван Вазов също посещава манастира през 1890 г.и го описва в своя пътепис „Разходка до Искър”: …„Самото здание на манастира е малко и сиромашко. Старата черковка е ниска и потънала в земята: прилича повече на гроб…”.
Манастирът възниква като мъжка монашеска общност, после става девически и е обитаван от четиредесет и пет монахини, които развиват просветна и културна дейност, продават книги, песнопойки и икони. В светата обител е създадена печатница, в която се издва християнска литература, отпечатано е първото евангелие в картини и православното списание „Християнка”. През 30-те години на ХХ век по идея на митрополит Стефан е построена клиника за душевно болни хора.
В момента Курилският манастир е постоянно действащ и има един монах. Отец Нектарий с упорство и усърдие се грижи за светата обител и негова цел е неотложната реставрация на ценните стенописи, които са в окаяно състояние.
Храмов празник на обителта е денят на Св. Йоан Рилски-19.10, наричан „Очов ден”.