На 17 км северно от София в подножието на Стара планина се намира многослойно неолитно селище Курило-Кременица. Археологическият обект заема площ от около 3 хектара. Пръв с този обект се занимава Н. Петков. През 1926 год. той открива в траншея за основа на къща на дълбочина 1,20 м части от жилище и керамика, които отнася към среднонеолитната епоха. На обекта се открити керамика, пинтадери /глинени изделия, моделирани във формата на печат/, каменни оръдия и такива, направени от кости и др.

През 1933 г. В. Миков споменава това селище в своя труд „Праисторически селища и находки в България” и също го отнася към средния неолит. През 1942 г. американският археолог Дж. Гол изследва праисторическите култури в България и използва публикуваните до този момент материали от културата Курило-Кременица. Въз основа на многочислените, характерни за късния неолит находки в селищата, Х. Тодорова определя къснонеолитната култура на Северозападна България като култура Курило.
След 1953 год. художникът Курт Петерс редовно посещава местността Кременица в с. Курило след оран и събира изключително богат археологически материал. Така възниква богатата колекция от идолни пластики. Събраните многобройни и разнообразни артефакти са свидетелство за продължителния живот на неолитното селище. Споменатата колекция съдържа около 130 антропоморфни фигури /човешки изображения/, зооморфни /животински/ изображения, керамични фрагменти, костни и каменни оръдия на труда /тесли, длета,брадви, гладилки, брусове, боздугани и др./. Антропоморфните пластики от колекцията се отличават с особено високи художествени и естетически качества. Част от тях са изложени в зала „Праистория” на Националния исторически музей в София. Жана Михайлова /Исторически сборник на гр. Нови Искър

Related Images: