Манастир или обител (от средногръцки: μοναστήριον, в свободен превод място за самота) е религиозна общност от монаси или монахини, която има свой устав и се ръководи от игумен. Манастир се нарича и комплексът от богослужебни, жилищни и стопански сгради на тази религиозна общност.

По южните склонове на Стара планина и по склоновете на Витоша и Конявската планина са разположени множество културно-исторически обители - манастири, съхранили духовните ценности на българския род и заслужено са си спечелили славата на Мала Света гора.

Повечето от тях са строени през 10 -13 век, многократно разрушвани и възстановявани те са преборили времето за да запазят своето място в историята. Някои от тях се появяват още в годините на Първата българска държава, като бележат най-голямо развитие и духовен ръст през XIV в.
Този пръстен от тясно свързани помежду си манастири се оформя в продължение на няколко века. В Софийско до нашествието на турците съществуват над 100 духовни убежища. Много от тях, запазили в добра степен автентичния си вид или възобновени, са действащи православни манастири и днес.

Днес в Софийска област има 66 православни манастира, от които 44 са функциониращи, 9 от тях се намират на теритоеията на район нови Искър, като само подгумерският манастир не е действащ.

Курилския „Св. Иван Рилски”, Подгумерския „Св. Димитър”, Чепински манастир, . . .