Могили, светилища и оброци

Могили, светилища и оброци

Тракийските гробници и светилища са единствените почти изцяло запазени представители на монументалната култова архитектура на древните траки.

Основна заслуга за тяхното запазване до наши дни е, че почти всички те се намират засипани в надгробни могили. На територията на България има над 60 хиляди такива тракийски могили.

Могили

На територията на Нови Искър има много могили и оброчни светилища.
Някой от могилите са били погребения на някой местен велможа, но не всички могили са погребални, а са нарочно натрупани за светилища. Доказателство за това е, че в такива могили не са откривани погребения. Освен за домове на покойника те могат да бъдат и места за почит към антроподемони, които могат естествено да бъдат съчетани с поклонение и жертвопринасяне, както е прието в открит мавзолей. След време тези обекти изчерпвали функциите си и били засипвани в могилим за да не бъдат осквернявани или по някой – други причини.

Оброк

Оброчищата са интересен феномен, самовградил се в българската християнска битност. Какво всъщност представляват оброчищата, които могат да се срещнат и под имената: Оброк, оброчище, черковище, камик? Това е свещено място, почитта към което се изразява в строга забрана за посегателство върху дърветата, камъните, кръста, водата до които се намира, или на които е посветено. В повечето празнично-обредни действия оброчищата служат за измолване на защита, здраве и благополучие. Наименованието на празника и оброчното място, или е наследено по териториално-родствена линия, или пък се помни неговото установяване в години на природни бедствия.
Оброкът е култов обект, посветен на християнски светец, Богородица, или Исус Христос и е предназначен за провеждане на празника на съответния ден. Оброкът се намира в рамките на селището, или извън него, на високо място, до култово дърво, или група дървета, в близост до извор, или кладенец. Много оброци се намират в развалините на езически светилища, надгробни могили, християнски храмове.
Оброците сами по себе си не дават кой знае каква информация без цялостният анализ на местоположението на всички оброчни камъни в селото, селището, или района. Дълбоко вкоренено е вярването, че който счупи, или посегне със зла умисъл върху оброка, или “миросаното” (свещеното) дърво ще го сполети нещастие, или ще му се случи нещо много лошо на него, или неговото семейство.

С това име се означава и самият култов обред (обричанете на определено място) или ритуал (изпълняваните на оброчното място обредни действия).

Много от оброчищата са разположени върху стари езически светилища от древността, които са били посветени на езически духове и божества.

Обикновено оброкът е разположен в селището или извън него, в близост до аязмо, големи скали, пещери, вековни дървета. Оброчните места се отбелязват с култови знаци: голям камък, каменен или дървен кръст, каменни плочи, колони. Посегателството върху тези места е забранено.

Мястото се посещава от вярващите в определен календарен ден, като се изпълняват обреди за здраве и благополучие, защита от суша, градушки, наводнения, пожари, и др. Задължителен елемент от празника е жертвоприношението. За целта се коля някакво животно — вол, теле, агне, овца и се приготвя курбан. На оброчния знак и около него се палят свещи.

(също: оброчище, църквище, курбанище, соборище)

Related Images: