Ние сме наследници на богатото културно наследство завещано ни от нашите предци. Образци на културното и историческо наследство като архитектурни паметници, предмети на бита и ценности, има още от Палеолита, когато различни племена са населявали територията на нашите земи, от Древността, Средновековието, Възраждането и съвременността.

Забележителности и предмети от бита, представляващи особен интерес са открити на много места в района на Нови Искър . . . ръкописи, манастири, папетници. Някой от предметите се съхраняват в етногравската сбирка към читалището в с. Доброславци и някой други музейни и етногравски сбирки по места.
Всички те са съхранени и отразени в нашите традиции и обичай

Културно наследство на район Нови Искър!

Курилски манастир "Св. Иван Рилски"

Район „Нови Искър” заема северните покрайнини на гр. София и е формиран от гр. Нови Искър и 12-те околни села /Кътина, Балша, Доброславци, Войняговци, Подгумер, Чепинци, Световрачане, Житен, Кубратово, Локорско, Негован, Мировяне/. Разположението на селищата затруднява транспортните връзки и възможностите за по-оживени културни контакти.

Сайтът „Нови Искър 360” дава възможност на хората с лекота да преодолеят пространството и да опознаят историята ни и културните ни забележителности.

Публикации на професионални историци, археолози и краеведи проследяват историята на отделни селища от района. Настоящият сайт ще направи достояние на своите читатели разнообразна информация и богат снимков материал на природните и културни ценности на район „Нови Искър”.

Района на Нови Искър е част от северната дъга на "Мала Света Гора"

Основната цел на този проект е да популяризира природните и исторически обекти и места за туризъм.

Културно наследство 

ИСТОРИЯТА РАЗКАЗВА ...

В християнската топография по българските земи, днешна София и околностите заемат особено значимо място.

Разположена на диагоналния път, свързващ изтока и запада, на границата между Илирик, Дардания и Тракия, древната Сердика има ключово значение през IV - V век. Римският император Константин Велики (324 - 337г.) - пръв признал християнството за равноправна с другите релегии - се колебае дали да не я направи своя столица. Мълчаливите свидетели на онова време ротондата Св. Георги и базиликата Св. София вероятно помнят стъпките на императора, когото християнската църква канонизира като светец. В този период Сердика е вече епископско седалище, а раннохристиянския некропол около Св. София свидетелства за широкото разпространение на християнството в града и околностите му. При наследниците на Константин - Констанций и Констант, Сердика става място на едно от значимите събития през IV век - поместния църковен събор през 343 - 344 г., предизвикан от появата на арианството. На събора участват 170 епископи от Изтока и Запада. Председателства го Осия Кордовски с подгласник сердикийски епископ Протоген. Освен с приетите 20 канона, включени в каноническите сборници още през V век, този Събор е важен, тъй като запазва единството на църквата поне до смъртта на Константин. По-късно Юстиниан I Велики (537 - 565 г.) включва Сердика в рамките на архиепископията Първа Юстиниана.

По време на Първото българско царство Средец вероятно е мястото, където се е намирала една от седемте съборни църкви, т.е. играл е важна роля в утвърждаването на автономността, а по-късно на автокефалния статут на българската църква. Писмените източници споменават и други църкви в града датиращи от ранното средновековие. След падането на византийското владичество градът е включен в рамките на Охридската архиепископия.

По време на Второто българско царство в Средец са били построени значителен брой нови църкви - Св. Петка, Св. Николай Мириклийски, Св. Петка Самарджийска, две църкви по западната страна на булевард Княгиня Мария Луиза. От този период е и малката църква между с. Герман и с. Лозен. По естествен път в планината около този важен християнски център възниква и манастирски комплекс Мала Света гора, който макар и далеч от значимата си роля и великолепие в миналото, съществува и днес.

ВЪЗНИКВАНЕ НА МАНАСТИРСКИ КОМПЛЕКС МАЛА СВЕТА ГОРА
През XIII век се създават и укрепват повечето от манастирите в Софийско, поставя се началото на грандиозния комплекс Мала или Софийска Света гора. В него се свързват 14 манастира по протежението на Витоша и съседните и планини. Този комплекс възниква спонтанно и се формира в продължение на няколко века. В основата му са някогашни черквици, разположени в твърдините по Витошката, Лозенската и Плана планини. Когато някоя черквица се окаже малка, недалеч от нея се създава друга по-голяма и така възниква манастир. Такъв пример е Кладнишкият манастир "Св. Никола". Други манастири възникват около черквиците на разрушените по-късно от турците крепости. Главен манастир някога е бил Бистришкият "Св. Никола" - на негово място се намира днешната черква "Св. Георги" в Бистрица.

Из планините около София са разположени най-значителните културно-исторически обители. Много от тях съществуват и до днес. Това са Кладнишкия манастир "Св. Никола", Драгалевският манастир "Св. Богородица", Кокалянският манастир "Св. Архангел Михаил", Германският манастир "Св. Иван Рилски", Горнобанският манастир "Св. св. Кирил и Методий" и други. Повечето от манастирите в Софийско са посветени на патрони - светци, свързани с борбите за народностно самоопределение,поддържащи вековните обичаи на народа, намирали отражение в неговия бит и поминък.

Манастирите в Мала Света гора се превръщат в огнища на народностния дух и култура, в истински духовни и социални центрове, около възстановените манастирски черкви и параклиси постепенно се основават населените места, които днес са част от София.