Адрес на ГПК “Искра” -Нови Искър: Виж ТУК!

Дългата история на една кооперация

Българското кооперативно движение има богата история.

То възниква непосредствено след освобождението на България от Османско иго. Още през 1890 г. се създава първата кооперация в с. Мирково, Софийска област, след което и в други няколко селища. За разлика от Европа, където първите кооперации се образуват в градовете, в България те възникват в селата, поради селския характер на страната

Това обстоятелство създавало благоприятна почва за по-бързото разпространяване на същото и засилването на неговото влияние не само сред работниците и занаятчиите, но и сред селските труженици. В началото на ХХ век кооперативното движение придобива голяма сила – образуват се множество кооперации.

По това време се образува и нашата кооперация. 31 бедни селяни и железничари, залагайки своето движимо и недвижимо имущество, набират необходимите средства за встъпителен членски внос и НА 2 МАРТ 1907 Г. образуват една от първите в шопския край кооперации, с названието “Курилско Земеделско Спестовно Сдружение”. Целта на това сдружение е била да защитава бедните от жестокото грабителство на лихварите и чорбаджиите. Неговата първа дейност е да сключва заеми с БЗКБ и да дава кредити на своите членове. Сключването на банковите заеми с 6,5 % лихва се дава на член-кооператорите с 8 %, при което за сдружението остава 1,5 % от лихвата. По този начин и с встъпителен членски внос от 9 лв. то набирало своите парични средства. По данни от съществуващ протокол за съдебна регистрация на кооперацията, на 25 ноември 1907 г. кооператорите се събират на първото си събрание. На него избират първия УС с председател Гроздан Пенков и членове Рашко Недялков и Тодорин Петров и първия КС с председател Енко Петков и членове Георги Петров и Тодорин Петков. Тези ръководни органи на сдружението биват принудени да водят упорита борба с полицията, лихварите и бакалите, чиито частни интереси сдружението нарушавало. Въпреки честите сблъсъци със защитниците на частното, сдружението набира сили и укрепва. Още на следващата година – 1908, то реализира печалба от 396 лв. и раздава заеми на 23-ма кооператори на стойност 2880 лв.

Три години по-късно през 1911 г. печалбата се увеличава на 510 лв. и член-кооператорите стават 69. По това време председател на УС на сдружението е Георги Петров. При неговото председателство едрите търговци, лихвари и чорбаджии водят остри борби за състава на УС. Те искали да се отстранят от УС бедните и прогресивни хора като Енко Петков, Стоимен Танов и др. През януари 1912 г. се провежда общо събрание, на което избират нов УС без Енко Петков. Тогава той отправя заявление до Софийски окръжен съд, в което изразява несъгласие с някои членове в новоизбрания УС и поискал да не се утвърди протокола от събранието. Последвало писмо и от новоизбрания УС до СОС със следното съдържание: “Господа, Управителният съвет Ви уведомява, че с Протокол № 1/08.01.1912 г. отстранихме Енко Петков като член на сдружението. Той е гонител и вредител на сдружението. Със заявлението си до Вас, той иска да не се утвърди годишното събрание, а с това искал да постигне злобната си цел и да включи в УС бедни и малоимотни стопани, с което има опасност да се обяви сдружението в ликвидация. Ако това стане, тежко и горко на 72-мата земеделски стопани – членове на сдружението, които са заложили имота си”.

След тази кореспонденция се свиква ново общо събрание, на което изключват 10 членове – Ранко Петров, Мильо Банков, Илия Михалков и др., предимно прогресивни хора.
През годината на Първата световна война (1915-1919 г.) сдружението вече търгува с някои стоки, които били под разпределение на БЗКБ, като захар, сол, газ и др. Въпреки финансовите затруднения, то подпомага бедни хора и семейства на фронтоваци. След войната на общо събрание се отчита 3-годишната дейност на сдружението и се избира нов УС с председател Тодорин Петров Денков и членове Дудо Петков и Косто Тодоринов.

През 1920 г. се провежда V-тият конгрес на сдруженията в страната. Представител на Курилското сдружение е бил Георги Богданов, който продължавал касиеро-деловодителската си служба още от 1907 г. Конгресът взима решение сдруженията да се преименуват в “кредитни кооперации” и се разшири търговската им дейност. Така Курилското сдружение става кредитна кооперация и започва да търгува със зърнени храни и фураж, които били раздавани от Тодор Велчев и Христо Тодоринов.

По това време членският състав силно намалява – до 42-ма, но финансово кооперацията укрепва и с Протокол № 8/09.03.1920 г. Общото събрание взима решение и закупува помещението на манастира “Св. Иван Рилски”, което се намирало в средата на селото. Закупува също и стоките на бакалницата на Никола Д. Пажан, намираща се под наем в манастирското помещение и го назначава за магазинер на кооперацията. Това е първият магазин, собственост на кооперацията, тъй като до тази година били наемани частни къщи.

От частично запазените протоколи на управителните съвети и общите събрания на кооператорите, се вижда, че основните въпроси, които се обсъждат, били размерите на заемите и годишните приходи и разходи. Последните се ограничават в заплатите на касиер-деловодителите и прислужниците. Всички останали длъжности, вкл. и председателите, се изпълняват на обществени начала без заплащане.

От 1925 г. до 1939 г. като председател работи Станимир Танев Митов. Той заедно с управителните съвети води борба за нейното укрепване, като се стремял постепенно да я направи независима от БЗКБ като кредитор. По това време кооперацията не само снабдявала населението със стоки, а развивала и други дейности. Тя се грижела за възпитанието на младежите. Така например е участвала в референдум, организиран от читалището за затваряне на кръчмите. За съжаление, обаче, той бил неуспешен.

Създават се коопераций и в съседните села

В периода на възникване и развитие на Курилската кооперация, през 1908 г. се образува и кооперация в село Гниляне с името “Земеделско кооперативно сдружение “Прогрес”, с председател Найден Стойчев. Поради слабата дейност на управителните съвети, които често се сменяли, и трудните условия, сдружението много пъти обявявало своя ликвидация – през 1912, 1915, 1919 и др. години. Слабите резултати се подчертават и в писмо на БЗКБ с № 6628/1943 г. до нея, в което й се препоръчва решително да подобри своята дейност.
С не по-завидна съдба била и кооперацията в село Кътина, която се образува малко по-късно, през 1926 г., с името “Бъдеще”. Известни нейни ръководители са учителят Христо Дафов, Димитър Ташев, Кръстан Белов, Манол Андонов и др.

Кооперативното движение в района обхваща и селата Кумарица и Славовци, в които също се образуват кооперации, съответно 1920 г. в Кумарица с председател Иван Стоев и 1929 г. в Славовци с председател Владимир Величков. Тяхното съществуване, както и кооперациите в Гниляне и Кътина било съпроводено с много трудности, превратности и промени.
Развитието на кооперативното движение от самото си възникване в края на ХІХ век до средата на ХХ век е период на непрекъснати борби със спекулативния търговски капитал и с лихварството. Обаче, въпреки големите трудности, то непрекъснато се утвърждава като школа за единодействие и взаимопомощ. Дейността му в страната става значителна в областта на търговията, изкупуването и преработката на селскостопанската продукция, земеделското и занаятчийското производство, кредитирането и влогонабирането. На този етап икономическата сила на кооперациите се дължи на тяхната многостранна стопанска дейнос

След 1944 – 1945 година кооперативното движение се изпълва с богато съдържание и се дава широк простор за по-нататъшното му развитие. Настъпват промени и в наименованията. От “кредитни” кооперациите се преименуват на “всестранни” през 1949 г. – и на “потребителни” през 1952 г. Под ръководството на ЦКС, който обединява кооперациите в единна кооперативна система, главната цел е задоволяване на населението с необходимите му потребителски стоки. Кооперациите поемат изцяло снабдяването на селата и градовете. Те орга-низират изкупуването на селскостопанските произведения. Създава се широка мрежа от мага-зини, ресторанти и пави-лиони за обслужване на населението.
Успоредно с икономическото развитие на страната, настъпва период на уедряване на коопера-циите. Този процес засяга и кооперациите в нашия район.

В центъра стои Курилската кооперация, към която през 1953 г. се присъединяват Гнилянската и Кътинската кооперации, а през 1972 г. – и обединената Кумаришка и Славовска кооперации с името “Пчела”. Новообразуваната уедрена кооперация приема името на Курилската кооперация, а именно – Потребителна кооперация “Искра”, а по-късно с образуване на град Нови Искър през 1974 г. – ГПК “Искра” гр. Нови Искър, което име носи и днес.

ГПК “ИСКРА”

Председател на обединената кооперация става председателят на Курилската кооперация – Цветан Стоицев. Председателската си дейност той започва от 1952 г. и работи като такъв до самото си пенсиониране през 1979 г. Той е един от големите радетели на кооперативното движение, за което работи с голям ентусиазъм. Под негово ръководство се разгръща масово строителство на кооперативни обекти. По-строяват се търговските комплекси “Дружба”, “Стара планина”, “Тихия кът” и Централния универсален магазин в кв. Курило, които за времето си бяха най-представителните сгради. Модернизират се съществуващи обекти като ресторант “Искър”, търговската сграда в Гниляне и някои други. Разширява се административната сграда.

Под председателството на Цветан Стоицев кооперацията започва да се нарежда в първите редици на ГКС. Тези първи позиции кооперацията отстоява години наред.
Върхова година в този период с председател Цветан Стоицев с най-големи постижения е 1977 г., когато се чества 70-годишния юбилей на кооперацията. Търговската мрежа постига значителен ръст в броя на търговските обекти, който се движи от 4 броя в началото до 38 броя през 1953 г. и 82 броя в юбилейната година. Тези обекти изпълнявали план за 9 190 000 лева (тогавашен курс), който бележи увеличение около 30 пъти в сравнение с 1953 г.. В годината на този юбилей много търговски работници са отличени с ордени, медали и звания за най-добри в професията, като Иван Трайков, Кръстан Илиев, Никола Ватов, Динка Илиева, Гергин Найденов, Пенка Лалова и др.

С не по-малко значение за кооперативните успехи в годината на юбилея са и нейните дългогодишни член-кооператори като се започне от Никола Ватов с 38 години трудов стаж в кооперацията, Велин Стоев с 32 години, Тодор Попов, Гергин Найденов и Кръстан Илиев с 31 години, счетоводителя Митко Любенов с 30 години и Цветан Стоицев с 25 години. Всички тези труженици на кооперативното дело, с изключение на Кръстан Илиев, вече не са между живите, но техните заслуги се помнят. Големите си успехи ГПК “Искра” дължи и на ЦКС и ГКС, които пряко са помагали и помагат за решаване на проблемите и преодоляване на трудностите.

 

Бързото нарастване на населението в града, който се оформя като промишлен, изисква и необходимото му задоволяване с потребителски стоки. В периода 1980-1993 година ГПК “Искра” играе основна роля в това отношение.

Разрастването на промишлените предприятия в града налага и изгражедането на търговски обекти в тях, като търговски комплекс “Зебра”, в керамичен завод, в текстилен цех, в оловодобивен завод и ДАП “Кътина”.

Обслужването на тези обекти и задоволяване на населението в района изисква доставка на стоки от директни производители, като месокомбинат “Велико Търново”, КК “Витамина’ – гр. Стамболийски, ОКС в градовете Плевен, Пазарджик, София и други бази.

Кооперативното ръководство създава ясна програма ра развитието на кооперацият

Основна роля в тази огромна работа изиграва началникът – отдел Атанас Георгиев. Неговото умение да сплотява колектива, да организира цялата търговска дейност оказва силно влияние за цялостните търговски успехи. Основна роля играе и началникът-отдел “Обществено хранене” Славчо Мишев.

В този период започва изк

 

упуване на животинска и селскостопанска продукция под ръководството на Кръстан Занков – началник-отдел “Изкупуване”.
Кооперацията развива и собствено производство за широко потребление за над 2 молиона лева (тогавашен курс.

Четирите кооперативни фурни, преодоляват всички трудности и благодарение на добрите майстори- хлебари задоволяват не само населението на града със своята продукция, но и виладжиите от Искърското дефиле.

Колективът на кооперацията, административен и обслужващ, наброява вече 440 човека. Към ГПК “Искра” преминават и част от обектите на “Наркооп”-София от селищата Илиянци, Требич и Мировяне.

Активна помощ в разнообразната дейност на ГПК Искра”” оказва и ГКС – София със своето предприятие Кооптърговия.
В този период се реконструира ресторант “Искър със своето разширение. Изгражда се и търговски коплекс “Розова долина”. Реконструира се и обект “Гъбата”.
В осъществяване на тази основна дейност играят роля и член-кооператорите. Ръководството на кооперацията, с председател Васил Динов и зам. председатели Борис Манов и Върбан Цветанов, се справят с предизвикателствата на кооперативната търговия. Кооперацията в този период участва активно във всички градски мероприятия. Организират се базари, разносна търговия на стоки за по-близки заимоотношени

я “клиент-т

 

ърговец”. Р

азкриват се и четири пункта за изваряване на ракия. 

Следващият период от 1992 до 2002 е най-трудният за ГПК “Искра”. Със смяната на държавното устройство настъпва много голям обрат в развитието на кооперацията. В търговията широко навлиза частният сектор.Нелоялната търговия, ценовите промени и сивата икономика затрудняват цялото кооперативно движение и изправят кооперацията в колабс.
В града се отварят много частни търговски обекти. Неравноправните условия довеждат до затихваща функция и на ГПК “Искра”.

Големите апетити от страна на общинската администрация и последвалите актове за общинска собственост, допринасят за затваряне на много кооперативни обекти. Започват дълги съдебни дела за доказване на собствеността. Това довежда до несъстоятелност на кооперацията да развива своята дейност. Всички обекти се дават под нае

м. Остарялата база не отговаря на изискванията за съвременна търговия. Средствата, които кооперацията набира от наеми, не достигат за излизането от това положение. В този период напускат много член-кооператори, които си изтеглят своя дялов капитал. Същият по това време е 22 лева средно на член-кооператор. Всичко това доведе до невъзможност за резултатна работа на управителния съвет и неговия председател Борис Манов.

Кооперацията в наши дни

На общо събрание на кооперацията през 2003 година, ръководството беше сменено и за председател се избра Върбан Цветанов. Под неговото ръководство управителният и контролен съвет набелязаха програма

 

 за бъдещо успешно развитие на кооперацията. Извърши се огромна работа по обновяването на търговските обекти. С помощта на наемателите бяха реконструирани и модернизирани коплексите “Дружба”, “Тихият кът”, търговски коплекс в кв. Гниляне и търговската мрежа в с. Кътина. Реконструира се и модернизира и административната сграда. В двора и се изгради детска площадка. За по-добра връзка на член- кооператорите с ръководството на кооперацията се изгради и клуб на член-кооператорите с приятна обстановка. В него ежедневно се предлага безплатно кафе на член-кооператорите. Напоследък се реконструира и търговски комплекс в кв. Славовци. Член-кооператорите от 252 достигна до 369 със среден дялов капитал от 98 лева на член-кооператор.

В края на последните години бяха раздавани някои основни продукти като захар, олио, брашно, ориз и някой други от обособения потребителски дивидент. Нарастването на дяловия капитал е от заделените средства от печалбата, която от 1000 лева за 2002 година нарастна на 3701 лева за 2003 г., 21355 лева за 2004 г., 10544 лева за 2005 г. и 17080 лева за 2006 г.. Благодарение на упоритата работа на кооперативното ръководство и успешно завършилите съдебни дела, се запази сградният фонд на кооперациата. Всичко това и обновените търговски обекти 

 

доведе до възвръщане доверието на член-кооператорите и създаде предпоставки за приемането на млади хора за членове

Кооперацията възвърна доверието и на ГКС и ЦКС. Със своята цялостна дейност и крайни резултати нашата кооперация се нарежда между водещите в системата на ГКС. Все още има какво да се желае по отношенив на новите предизвикателства в навлизането на Единния кооперативен пазар и веригата КООП, което е бъдещето на кооперативната търговия. Всички заедно можем да оцеляваме и се развиваме. Новите изисквания след влизането ни в Европейския съюз ще бъдат приоритет, както на ръководството, така и на член-кооператорите.

Всички предпоставки, като увеличен и подмладен членски състав, по-голям дялов капитал и повече организационни форми, трябва да обединим в един мощен заряд за развитието на кооперативната идея.

Всички заедно можем да оцеляваме и се развиваме.

С кооперативната идея на всеотдайна и упорита работа в следващия век на ГПК “Искра” – гр. Нови Искър.