Home Хоби Кулинария Непознатите дървета и плодове

Непознатите дървета и плодове

  Всеки си знае как изглеждат ябълката и крушата и дърветата, на които растат. Можете ли обаче да предположите какво е питая или дуриан и как изглеждат те?

Ако не можете да си представите външния им вид и на какви дървета растат питаята, дуриана, киваното и карамболата, ето малко интересна и любопитна информация за вас.

 Питая

Питаята е плод, известен с необичайния си цвят и слабителното си действие. Известна е и като „Драконовият плод”. Принадлежи към семейство кактуси и расте в Централна и Южна Америка и някои части на югоизточна Азия. Плодът е продълговат и ярко розов. По кората има бодливи израстъци. Във вътрешността, която е месеста, има множество малки черни семенца. Най-популярна е консумацията на плода, охладен с малко лимонов сок. Питаята цъфти само през нощта.

Дуриан

Дуриан е тропическо дърво, разпространено главно в Югоизточна Азия. Плодът дуриан е известен и с името „Царят на плодовете”. Черупката му е много трудна за махане. Когато все пак успеете да се справите с нея, ще усетите странния му и доста остър аромат. Плодът има вкус, подобен на този на бадемите. Той е голям и бодлив. Богат е на минерали и хранителни вещества. Плодът достига 4 кг тегло. Миризмата му е толкова силна и странна, че е забранен за пренасяне в превозни средства в някои азиатски страни.

 Карамбола

За родини на карамболата (Averrhoa carambola) се смятат остров Цейлон и Молукските острови. Дървото се отглежда от много векове в цяла Югоизточна Азия. Расте в тропически климат и има уникален вкус- нещо като смес от папая, портокал и грейпфрут. Плодовете са овални, с 5- 6 добре изразени ребра, които придават характерния изглед на звезда на напречните резени. Кората им е тънка и жълто-оранжева. Сърцевината е сочна и жълта.

Узрелите плодове се консумират пресни. Могат да се добавят към салати, ястия с авокадо и морски дарове, дори към сладкиши. Зелените плодове могат да се мариноват като туршия или да се сварят заедно със скариди.

Цветовете също имат кисел вкус и могат да се прибавят към салати. Плодът има ниско съдържание на мазнини и голямо количество витамин С.

Рамбутан

Рамбутанът е тропическо растение. Расте в Индия, Виетнам и Малайския архипелаг. Плодът е голям колкото кестен и има виненочервена кора с бодли. Богат е на витамин С. Консумира се в прясно състояние и е подходящ за плодови салати.

Кивано


Родината на киваното (Cucumis metuliferus) е Африка. Известен е и с името Африканска рогата краставица, но може да расте добре и в Калифорния. Плодът е богат на фибри и витамин С. Прилича на тиква с бодли и е оранжев. Вътрешността му е зелена и има вкус на тиква, краставица и банан. Недостатък са многото семена.

  

Анона, сирсак или захарна ябълка

Аноната (Annona squamosa) е американско тропическо дърво познато още като захарна ябълка (Sugar-apple), Sweetsop или Sirsak. Плодът е зелен и с дебела кора. Вътрешността е оформена като малки сочни скилидки. Захарната ябълка е зелен, пъпчив плод наподобяващ връзка от миниатюрни банани. Кората му е дебела и бяла отвътре, криеща десетки сочни скилидки във вътрешността, които са с вкус на сладко мляко и имат по една костилка.

 

Миракулин

„Плодът чудо” (Synsepalum Dulcificum) може би изглежда нормално, но има невероятни качества. Има способността да придава на киселите храни сладък вкус. Ако хапнете от плода и след това изядете лимон, той ще има вкус почти на бонбон. Плодът е малък и червен и наистина може напълно да обърка вкусовите ни рецептори. Родината му е Африка.

“Грозният плод”

“Грозният плод” (Ugli fruit) e цитрусов плод- кръстоска между грейпфрут и мандарина. Родината му е Ямайка. Името си получава заради грозния си външен вид. Има сбръчкана жълто- зеленикава кожа.

Черимоя


Черимоята (Annona cherimola) има сладко кисел вкус, който може да се сравни с този на смес от ананас, банан и ягода. Семената му са отровни и могат да доведат дори до парализа, ако се инжектира сока от тях. Дървото расте в долината на Андите на височина 1500 м над морското равнище от Колумбия до Перу. Вътрешността на плода се консумира предимно в суров вид.

Физалис

Физалисът (Physalis) е род растения от семейство Картофови. Подобно на доматите, Физалисът има остър, освежаващ вкус и може да се използва в салати или за конфитюри и желета.

Плодовете са оранжеви и приличат на малки доматчета, които са частично или изцяло скрити в подобна на хартия шушулка. Тя се формира от изсъхналия цвят на растението.

Тамаринд

Тамаринд (на латински Tamarindus indica от арабското име на индийската фурма) е тропическо вечнозелено дърво, от чиито плодове се правят слабителни лекарства и чиято дървесина се употребява за направата на мебели, а в Азия и Латинска Америка се използва като подправка. Дългата около 12 см шушулка съдържа малки семенца и кисело-сладко месо, което, след като се изсуши, става изключително кисело. Концентратът от тамаринд е много популярен в кухната на Средния Изток и в Източна Индия, както лимоновият сок е популярен в западните кухни.

 

Гуанабана

Тропическото дърво с едри сочни кисели плодове гуанабана (Guanаbana; на английски е известно като soursop, а на португалски - graviola), е широколистно вечнозелено дърво с родина Мексико, Централна Америка, Карибите и северната част на Южна Африка. Днес то расте също така и в някои зони на Югоизточна Азия.

Гуанабаната е зелен плод с груба външна обвивка. Плодовете могат да достигнат значителни размери, дори до размер на волейболна топка. Под грубата обвивка плодът е бял и мек, с много семена, всяко от които е приблизително с размер на хубава череша. Този бял плод може да се консумира суров като вкусът му смътно напомня този на ягода. Гуанабаната е много сладка, затова от нея се правят предимно различни сокове.

Гуава

Гуава (Guava) е тропически плод със съблазнителен аромат, чиято родина е Мексико, Централна и Южна Америка, а също и част от Карибите и Северна Африка. Но днес то вече е разселено по всички тропически области, а свен това лесно се отглежда като стайно растение и може да стане атракцията на дома ни. Гуавата е сладка и ароматна, с ярко розово месо, а някои видове са с бяло, жълто или червено месо.

Израства като малък храст с красиви едри листа или като високо дърво, достигащо до 3-6 метра височина и ако условията са добри, цъфти почти цяла година. Цветчетата са бели, с множество тичинки, силно ароматни. Плодовете се образуват само на едногодишните клончета, затова гуавата не се подкастря, а само се подкъсяват прекалено дългите увиснали клонки.

Изключително богата е на витамини: С, провитамин А, витамини от групата В; пектин, желязо, калций и фосфор. Консумира се предимно в сурово състояние. Може да се яде като ябълка, но най-добре е първо да се обели. Нарязана на парченца се използва за приготвяне на плодови салати и в ястия от извара.

Сизигум

Сизигумът (Syzygium jambos, синоними Eugenia jambos, Jambosa jambos) е дървесен вид с родина Югоизточна Азия и Източна Индия, известен и под имената Chom pu или Chom-phu, Rose apple, Malay apple, Malabar plum, Jambu, Champakka и Pomarrosa. Сизигумът достига до височина от 8-10 метра. Листата му са зелени, плътни продълговати и лъскави, до 20 см дълги и 2-4 см широки. Цветовете на сизигума са събрани под формата на чадърче на върха на клоните и са бели или бледорозови. Плодът е със закръглена крушовидна форма, жълт на цвят, а някои видове са червени или зелени. В тропическите страни се отглежда и се цени като плодно дърво.

Сантол

Сантолът (Sandoricum koetjape, синоними S. indicum и S. nervosum) е тропически плод, растящ в Югоизточна Азия. Дървото и неговите плодове имат още няколко често употребявани имена: gratawn в Тайланд, donka в Шри Ланка, wild mangosteen в Англия и faux mangoustanier във Франция.

Сантолът е вечнозелено бързорастящо дърво с височина от 15 до 45 метра с продълговати листа с дължина 15-30 сантиметра. Цветовете на сантола са розови или жълто-зелени, а плодът е сферичен и с много плътна кадифена кожица. Отвътре плодът е бял или леко жълт, много сочен и сладък. От него се правят много желета, мармалади и сладка, а също и алкохолни напитки, а листата и кората на дървото се използват в медицината.

Саподила или дървесен картоф

Саподила или дървесен картоф (Sapodilla или Manilkara zapota) е дългогодишно вечнозелено дърво с произход тропическите области на Южна Америка и по-конкретно Мексико и Филипините. На височина това влаголюбиво растение достига до 18-30 метра. Плодовете му са големи, кълбовидни и безкостилкови, достигащи в диаметър до 4-8 сантиметра. Много приличат на идеално гладки картофи и съдържат от 2 до 10 семена във всеки плод. Вътрешната месеста част на саподилата варира от бледожълта до земнокафява зърнеста структура с вкус, близък до този на добре узряла круша.

През II век маите изобретили дъвкателна смес. От сгъстения сок на дървото те приготвяли твърда лепкава субстанция, наречена "чикъл", и я дъвчели непрекъснато.

Салак или змийски плод

Салак (Salak или Salacca zalacca, синоним Calamus zalacca) е вид палмово дърво с родина Индонезия и Малайзия. Плодът на салаката расте на гроздове и е известен и под името змийски плод (snake fruit) заради кафявата обвивка с релефа на змийска кожа. Плодът прилича на голяма глава чесън с кафява обвивка, която се бели лесно и разкрива три скилидки (2 малки и 1 голяма с изключително твърда костилка) с освежаващ и нетипичен за родните плодове вкус.

Грозния плод

Грозният плод (Ugli fruit) e цитрусов плод, кръстоска между грейпфрут и мандарина. Бил е открит да расте в Ямайка, където и досега е основното му разпространение. Получава името си заради неприятната на външен вид груба, сбръчкана, зеленикаво-жълта кожа, под която се намира оранжевия мек цитрусов плод. Светлозелените петна по повърхността стават оранжеви когато плодът узрее напълно. Грозникът е по-малък от грейпфрут и има няколко семена във вътрешността си. Този плод е сезонен - може да се намери от декември до април.


Лангсат

Лангсат (Langsat или Longkong, Duku, Kokosan) е плодно дърво от семейство Meliaceae. Родината му е Малайзия, но също така се култивира в Индонезия, Филипините, Тайланд, Виетнам, Южна Индия и Хавайските острови. Дървото достига от 8 до 16 метра, а плодовете му имат приятен аромат и леко горчив вкус. Изсушената външна обвивка на плода при запалване отделя ароматен дим, който прогонва хапещите насекоми, а отвара от изсушени кори на дървото се приемат при малария или дизентерия.

 

 

Банер

 

Tyxo.bg counter

Анкета

Възможно ли е да отопляваме жилището си само със слънчева енергия